Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Не казвам, че тя като цяло не е добър човек… — започна Маграт.
— Ха! Аз казвам. Трябва много път да пропътуваш, за да намериш някой по-гаден от Есме — заяви Леля Ог, — и дори аз го твърдя това. Тя знае много добре каква е. Била е родена, за да бъде добра, и това не й допада.
Леля изтръска лулата си върху перилото и се обърна към салона.
— Това, което трябва да разбереш за Есме, момичето ми — рече тя, — е, че освен голямо его тя има и психолология. И съм дяволски доволна, че аз нямам.
Баба беше спечелила дванадесет долара. Всичко друго в салона беше замряло. Чуваха се само далечният плясък на веслата и виковете на лоцмана.
Баба спечели още три долара с троен Лукчо.
— За каква психолология говориш? — попита Маграт. — Книги ли си чела?
Леля пренебрегна въпроса й.
— Това, за което трябва да следиш сега — обясни тя, — е кога ще почне да прави „тц, тц, тц“ под носа си. То е след чистенето на уши. Това най-общо значи, че тя замисля нещо.
Господин Франк барабанеше с пръсти по масата, за свой ужас осъзна какво прави и купи три нови карти, за да прикрие смущението си. Старата чанта изглежда не бе забелязала.
Той се ококори срещу новата ръка.
Рискува два долара и купи още една карта.
Облещи се отново.
Какви бяха шансовете, зачуди се той, да ти се падне два пъти в един ден Кралски Лукчо? Най-важното беше да не се паникьоса.
— Мисля — чу се той да казва, — че мога да рискувам още два долара.
Хвърли поглед към другарите си. Един след друг те послушно обявиха пас.
— Ами… не знам — продума Баба, очевидно обръщайки се към картите си. Отново бръкна в ухото си. — Тц, тц, тц. Как му се вика, когато, нали се сещате, искате, тъй да се каже, да вложите още пари?
— Вдигаш мизата — отвърна господин Франк и кокал четата му побеляха.
— Ще вдигна тогаз една от тия музи. С пет долара, струва ми се.
Краката на господин Франк се подкосиха.
— Плащам твоите пет и вдигам на десет долара — скръцна със зъби той.
— Ще вдигна и от тези.
— Влизам с още двайсет долара.
— Аз… — Баба сведе поглед, внезапно унила. — Аз имам… метла.
Мъничка аларма зазвъня някъде на заден план в съзнанието на господин Франк, но в момента той препускаше с пълна сила към победата:
— Добре!
Той разпери картите си на масата.
Тълпата ахна.
Господин Франк загреба печалбата към себе си.
Пръстите на Баба щракнаха около китката му.
— Все още не съм свалила моите карти — смъмри го тя.
— Няма нужда — сряза я той. — Няма начин да биеш тази ръка, мадам.
— Има, ако мога да я осакатя — възрази Баба. — Нали затова се нарича Сакатия Лукчо?
Той се поколеба.
— Но… но… можеш да го направиш само ако ти се е паднала поредица от девет едноцветни карти — изтърси той, вглеждайки се в дълбините на очите й.
Баба отново седна.
— Знаеш ли — благо каза тя, — мислех си аз, че имам доста от тези черните островърхи картинки. Това е хубаво, нали?
Тя откри ръката си. Съпричастната публика пое дъх, сякаш бе един човек.
Господин Франк се озърна диво.
— О, много добре, мадам — изрече един възрастен господин.
От тълпата се разнесоха учтиви аплодисменти. Неприятно многолюдната тълпа.
— Ъ… да — реагира господин Франк. — Да. Браво. Много бързо напредваш с ученето, нали?
— По-бързо от теб. Дължиш ми петдесет и пет долара и една метла — заключи Баба.
Когато Баба се измъкна навън, Маграт и Леля Ог я чакаха.
— Ето ти метлата — тросна се тя. — И се надявам, че сте си събрали багажериите, щото си тръгваме.
— Защо? — не разбра Маграт.
— Защото като се поуспокоят нещата, някои хора ще тръгнат да ни търсят.
Те забързаха след нея към малката си каюта.
— Не използва ли магия? — попита Маграт.
— Не.
— А измама? — допълни Леля Ог.
— Не. Само главознание — отвърна Баба.
— Къде се научи да играеш така? — заинтересува се Леля Ог.
Баба се закова на място. Те се сбутаха в нея.
— Помниш ли миналата зима, когато Старата майка Дисмас хич не беше добре и аз близо месец всяка нощ ходих да седя при нея?
— Да.
— Ами седни и играй всяка нощ на Сакатия Лукчо срещу някой, надарен с изкилиферчено шесто чувство, и скоро ще се научиш как да играеш — отвърна Баба.
Скъпи Джейсън и сие,
Това, дето ти идва в повече в чужбината, са миризмите, ама аз взех да им свиквам. Есме крещи на всички, май си мисли, че са чуждинци само за да й правят на Пук, не помня откога не съм я виждала да се забафлява толкова. Мене ако питат, и те си търсят Белята. За обяд спряхме на едно място и ни направиха паржоли Алангле и се държаха МНОГО снопски само щото исках мойта да е добре припечена. Всичко най-хубаво, МАМА.