Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
Господин Франк отчаяно се опитваше да си спомни как се играят карти без изобретение в ръкава, при липса на удобно огледало и без маркирано тесте. Вцепенен от натрапчивата мелодия, той се чувстваше като ученик пред черната дъска.
Беше по-зле, отколкото ако отвратителното старо същество знаеше как да играе правилно.
След още час тя беше напред с четири долара и когато възкликна „Наистина съм късметлийка!“, господин Франк си прехапа езика.
А после той събра истински Кралски Лукчо. На практика нямаше начин да се бие такава ръка. Беше нещо, което се случва веднъж или два пъти в живота на човек.
Тя пасува! Старата кучка пасува! Даде един гърчав долар и пасува!
Маграт отново надзърна през прозореца.
— Какво става? — попита Леля.
— Всичките изглеждат много ядосани.
Леля си свали шапката и извади лулата си. Запали я и хвърли клечката през борда.
— Мм. Ще си затананика, помни ми думата. Има много дразнещ маниер, такава си е Есме. — Леля изглеждаше доволна. — Почна ли вече да си чопли ухото?
— Мисля, че не.
— Никой не си чопли ухото както Есме.
Тя си чоплеше ухото!
Правеше го по женски деликатно, а и най-вероятно дори не се усещаше, че го прави. Старата чанта просто не спираше да си пъха кутрето в ухото и да го върти. Звукът наподобяваше скърцане на тебешир по щека за билярд.
Това беше израз на притеснение, ето какво беше. Накрая всеки си изпускаше нервите…
Тя отново пасува! А на него му бе отнело цели пет проклети минути да събере един проклет чифт!
— Помня — заразказва Леля Ог, — веднъж тя дойде у нас за празненството, когато короноваха крал Верънс. Играхме с децата на „Подгони седящия до мен по коридора“ за по половин пени. Тя обвини най-невръстното от Джейсънови в измама и се цупи цяла седмица след това.
— А той мамеше ли?
— Предполагам — гордо рече Леля. — Бедата при Есме е, че не знае как да губи. Липсва й практика.
— Лобсанг Диблър казва, че понякога трябва да загубиш, за да спечелиш — цитира Маграт.
— Звучи ми тъпо — отбеляза Леля. — Това е йен будизъм, нали?
— Не. Те казват, че трябва да имаш много пари, за да спечелиш21 — обясни Маграт. — Според Пътя на Скорпиона, начинът да спечелиш е да загубиш всички битки без последната. Използваш силата на врага срещу самия него.
— Какво, караш го да се удари, нещо такова ли? — попита Леля. — Звучи глупаво.
Маграт се навъси.
— Какво ли знаеш ти за това? — отвърна тя с непривична острота.
— Какво?
— Е, добре, писна ми! — избухна Маграт. — Аз поне правя усилие да науча нещо! Не се мотая наоколо да лъжа хората и да се преструвам на злонравна през цялото време!
Леля извади лулата от устата си.
— Аз не съм злонравна — меко каза тя.
— Не говорех за теб!
— Е, Есме винаги си е била злонравна — отбеляза Леля. — На нея й иде отвътре.
— И тя почти никога не прави истинска магия. Какво му е хубавото да си вещица, ако не правиш магия? Защо не я използва да помага на хората?
Леля се взря в нея през дима от лулата.
— Щото знае колко ще я бива, предполагам — отвърна тя. — Все пак я познавам от доста време. Познавам цялото им семейство. Всички Вихронрав ги бива с магиите, дори и мъжете. В тях има някаква магическа жилка. Нещо като проклятие. Както и да е… Тя смята, че не можеш да помогнеш на хората с магия. Не и подобаващо. И при това е права.
— Тогава какво му е хубавото?…
Леля разръчка лулата с клечка кибрит.
— Май си спомням как тя дойде и ти помогна, когато във вашето село имаше чума — отбеляза Леля Ог. — Спомням си, че не спря да си почине. Не знам да не се е погрижила за някой болен в нужда, дори доста гноясал. А когато големият дърт трол, дето живее под Сцепената планина, дойде да иска помощ, защото жена му била зле, и всички хвърляха камъни по него, си спомням, че тъкмо Есме тръгна с него и акушира при раждането. Ха… а когато старият Хопкинс Кокошкаря хвърли камък по Есме, малко по-късно през нощта всичките му плевни мистериозно се сринаха. Тя винаги е твърдяла, че не можеш да помогнеш на хората с магия, но можеш да им помогнеш с ръце. Като правиш истински неща, имаше предвид.
21
Йен будистите са най-богатата религиозна секта във Вселената. Те твърдят, че трупането на пари е голямо зло и бреме за душата. Затова, пренебрегвайки личния риск, приемат за свое неприятно задължение да придобият възможно най-много, за да намалят риска за невинните хора.