Вещици в чужбина
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #12
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещици в чужбина». Краткое содержание книги:
В края на краищата нима е трудно да направиш така, че слугинчето да не се омъжи за принца? Но на вещиците Баба Вихронрав, Леля Ог и Маграт Чеснова, отправили се към далечния град Генуа, не им е чак толкова леко. На своя страна имат само вуду-магията на госпожа Гогол, едноок котарак и второкачествена вълшебна пръчица, която не прави нищо друго освен тикви. А срещу тях е злокобната мощ на Кръстницата, която е направила на Съдбата съблазнително предложение. Срещу тях е и неумолимата сила на Приказката. Слугинчето трябва да се омъжи за принца. Иначе какъв смисъл има във всичко? Не можеш да се пребориш с Щастливия край.
Поне досега беше така…
— Хъ… Какво?
— След като изгубила всичките пари, си заложила метлата — триумфално обяви Маграт.
— Имаме ли изобщо някакви пари? — попита Баба.
Иманярското претърсване на многообразни джобове и аксесоари от най-лично естество доведе до четиридесет и седем пенса.
— Така — обобщи Баба и ги събра в шепа. — Това ще трябва да стигне. Като за начало. Къде са онези мъже?
— Какво ще правиш? — попита Маграт.
— Ще играя на карти — отвърна Баба.
— Не можеш да постъпиш така! — уплаши се Маграт, която бе разпознала блясъка в очите на Баба. — Ти ще използваш магия, за да спечелиш! Не трябва да използваш магия, за да спечелиш! Не и за да повлияеш на законите на случайността! Това е проклето!
Лодката на практика беше плаващ град и в ароматния вечерен въздух никой не си правеше труда да влиза вътре. Плоската палуба бе осеяна с групи джуджета, тролове и хора, излегнали се сред багажа. Баба се промуши между тях и се запъти към салона, който се ширеше почти по цялата дължина на лодката. Отвътре се носеше глъчка.
Лодките бяха най-бързият и най-лесен транспорт за дълги пътувания. На тях се качваха, както Баба би се изразила, сульо и пульо, пък и с наближаването на Тлъстия Следобед лодките за надолу винаги се претъпкваха с определен вид опортюнисти.
Тя влезе в салона. Страничният наблюдател би си помислил, че вратата е магическа. Когато Баба Вихронрав я наближи, в стойката й нямаше нищо особено. Но щом мина през вратата, изведнъж се превърна в прегърбена накуцваща стара жена. Гледката можеше да затрогне всекиго, с изключение на най-коравосърдечните, разбира се.
Като наближи бара, тя спря. Зад него бе окачено най-голямото огледало, което Баба изобщо бе виждала. Тя го фокусира втренчено, но то изглежда бе доста здраво. Е, добре, ще й се наложи да рискува.
Прегърби се още малко и се обърна към бармана:
— Исфиний моа, млади мъже — започна тя.20
Барманът я изгледа без интерес и продължи да лъска чашата.
— Какво мога да направя за теб, стара вещице? — попита той.
Бабиното изражение на старческо слабоумие съвсем неуловимо трепна.
— О… разбирате ли ме? — продума тя.
— Всякакви пътуват по реката — обобщи барманът.
— Ами в такъв случай, чудех се дали ще бъдете така любезен да ми услужите с едно тесте, май че така се нарича, карти — треперливо изрече Баба.
— Ще се пробваш на играта Стара мома, така ли? — ухили се барманът.
В очите на Баба отново блесна трескаво пламъче, но тя издума:
— Не. Само един пасианс. Ще ми се да опитам да му хвана цаката.
Той се пресегна под тезгяха и подметна едно омазнено тесте към нея.
Тя многословно му благодари и се заклатушка към една малка сумрачна масичка, на чиято лекьосана от напитки повърхност безразборно нахвърли няколко карти и се ококори срещу тях.
Само няколко минути по-късно някой леко постави ръка на рамото й. Тя вдигна поглед и срещна дружелюбно, открито лице, на което всеки би заел пари. Когато мъжът заговори, в устата му проблесна златен зъб.
— Извини ме, добра майко — каза той, — но аз и приятелите ми — той посочи още няколко приветливи лица на близката маса — ще се чувстваме доста по-спокойни, ако се присъединиш към нас. Да пътува сама жена може да бъде много опасно.
Баба Вихронрав му се усмихна мило и неопределено посочи картите си.
— Все не мога да запомня кое беше по-силно — цифрите или картинките — обвини се тя. — Сигурно някой път ще си забравя и главата!
Всичките се засмяха. Баба закуцука към масата им и седна на свободното място, което оставяше огледалото точно зад гърба й.
Усмихна се на себе си и после се наведе напред, цялата горяща от нетърпение.
— Ами я сега ми кажете как се играе тази игра.
Всички вещици са много чувствителни към историите. Те могат да почувстват една история, също както плувецът може да почувства неочакваното присъствие на пъстърва в малкия басейн.
Да знаеш механизма на историите означава почти спечелена битка.
Например когато очевиден наивник седне срещу трима обиграни мошеници и запита: „Ами как сега се играе тази игра?“, това значи, че някой ще бъде яко изръсен. С все златото по зъбите му.
Маграт и Леля Ог седяха една до друга на тясната койка. Леля отнесено чешеше корема на Грибо, а той мъркаше.
— Ще се забърка в ужасни неприятности, ако използва магия, за да спечели — произнесе Маграт. — Пък и знаеш колко мрази да губи — добави тя.
Баба Вихронрав не я биваше за губещ. От нейна гледна точка загубата бе нещо, което се случва на другите.
20
Хората прихващаха по нещо от Леля Ог.