![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— За това никак не се безпокой — възрази Конрад Монфератски. — Ако този лекар няма някакви магични средства, преди той да е излекувал Ричард, ще можем да предизвикаме открито скъсване между френския крал, австрийския херцог и техните английски съюзници. Ще се изпокарат веднъж завинаги. Дори и Ричард да стане от постелята, ще може да командва само собствените си войски и вече никога не ще поведе на бой обединените сили на съюзниците.
— Добре се целиш — възрази тамплиерът, — но за съжаление, ти, Конрад Монфератски, си с много слаб лък, за да поразиш целта.
Магистърът внезапно прекъсна думите си и подозрително се огледа, за да провери дали някой не ги подслушва. Като хвана Конрад за ръката, той здраво я стисна, погледна италианеца в ръцете и бавно произнесе:
— Ричард ще стане от постелята си, така ли мислиш? Конрад, той никога не бива да стане от нея.
Маркиз Монфератски трепна.
— Какво?! Нима говориш така за Ричард Английски? За Ричард Лъвското сърце? За големия боец на християнството?
Лицето му пребледня, коленете му се подгънаха. Презрителна усмивка пробягна върху каменното лице на тамплиера.
— Знаеш ли на кого приличаш ти сега, господин маркизе? На жалък ученик, който случайно е намерил заклинание в магическа книга, извикал е дявола, без да иска, и е изпаднал в ужас, когато го е съзрял.
Конрад се овладя.
— Да — промърмори той. — Съгласен съм, че ако няма друг път, твоят води най-пряко към целта. Но, кълна се в Пресветата дева Мария, ние ще си навлечем омразата на цяла Европа, проклятията на всички, като се почне от Негово светейшество папата и се свърши с последния просяк пред някоя черква. И този просяк, в своите дрипи, разяждани от проказа, стигнал до предела на човешките страдания, ще благославя небето, че не се казва Жил Амори или Конрад Монфератски.
Магистърът остана все така спокоен, както и през целия този съдбоносен разговор.
— Щом мислиш така — пророни той, — да смятаме, че за нищо не е ставало дума между нас… Говорили сме насън… Събудили сме се и видението е изчезнало.
— Не бързай да се отдръпваш — възпря го Конрад. — Бъди сигурен, че ще направя всичко възможно, за да предизвикам разрив между Австрия и Англия.
Събеседниците се разделиха. Конрад остана на мястото си се загледа след бялото наметало на отдалечаващия се тамплиер, докато то се стопи в мрака на бързо падащата нощ. Горд, честолюбив, безсъвестен и хитър, маркиз Монфератски не беше все пак жесток по натура. Той ценеше високо насладите и като мнозина с подобен характер не обичаше да причинява болка и да върши жестокости, дори и те да му бяха натрапвани от личните му интереси. Освен това ревниво, грижливо пазеше реномето си, което му заменяше липсващите му нравствени принципи, основа на човешката чест.
— Наистина аз извиках дявола и си получих заслуженото — произнесе той, без да сваля очи от посоката, в която за последен път се мярна наметалото на тамплиера. — Кой би могъл да си помисли, че този строг аскет, този магистър, слял съдбата си с благото на своя орден, е готов да стори повече за неговото възвисяване, отколкото аз, който се грижа само за собствената си изгода! Наистина исках да осуетя този безполезен кръстоносен поход, но не смеех дори да помисля за средството, което ми предлага този решителен монах. И все пак това средство е най-сигурното и може би най-безопасното.
Такива бяха размишленията на маркиза. Като пое бавно напред, Конрад скоро видя гънките на английското знаме, полека разлюлявани от затихващия нощен ветрец. Знамето беше точно посред лагера на изкуствена могила, явно вдигната от някой древен еврейски вожд. Старото име на хълма беше забравено и кръстоносците го нарекоха хълм на свети Джордж, защото тук се развяваше английското знаме — емблемата на висшата власт, подчинила на себе си много могъщи крале и принцове, чиито знамена бяха забити на по-ниски и странични места в лагера.
Бързият ум на Конрад веднага правеше изводи от мислите, породени от минутното впечатление. Достатъчно беше да погледне знамето, за да се отърси от обзелата го нерешителност. Запъти се към шатрата си с бързата и енергична крачка на човек, решил да осъществи намислен план. Нареди на пищната си свита да си върви и като си лягаше, си повтаряше, че преди да прибегне към отчаяни средства, трябва да използва по-меки.