Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Навярно те се виждат за пръв път, но генералът познава баща й, ползуващ се с добро име, затова мило и вежливо се осведомява за здравето на госпожа майка й, а после за повода на неочакваното й посещение. Малко е изненадан от това, че госпожицата е дошла с молба при него. Ала Вера вече държи в ръцете си плика, пристъпва две-три крачки към бюрото, подава го на генерала, той изважда сгънатия лист и се вглежда в текста. В този миг Вера измъква от маншона пистолета, с трепереща ръка го насочва към полицейския началник и стреля два пъти.
Шефът на петербургската полиция се свлича, листът пада от ръката му, вратата бързо се отваря и заедно с въоръжената стража влиза адютантът:
— Кой стреля тук?
Вера Засулич стои пред тях с все още димящ пистолет в ръка, без да се отбранява и без да се опитва да избяга.
— Застрелях го, можете да ме арестувате — изрича със спокоен глас, сякаш нищо особено не се е случило.
Всъщност не успява да го застреля, но още не знае за това. Наистина Трепов остава да се полекува в болницата, но след месец отново сяда зад бюрото си, бълвайки огън и жупел. Приблизително по същото време атентаторката отговаря пред съда за нападението си срещу негово благородие началника на полицията.
Какъв скандал! Еснафите и дворяните не искат и да чуят за нея. Та тя бе изменила на съсловието си. Една толкова възпитана девойка от най-добрите кръгове на Петербург — терористка, убийца! Какъв ужас! Но още по-сензационно и ужасяващо е нейното изявление пред съда, което е не само признание на убийца, но и убедително обвинение срещу режима.
„Зная, че е ужасно да се посегне на живота на ближния. Но аз исках да убия генерал Трепов. Исках да покажа на всички, че все пак не може да се остави безнаказано да безчинствува човек, на чиято съвест лежат толкова страшни престъпления!“
Вера Засулич се опитва да застреля началника на полицията в Петербург и не съжалява за своята постъпка. С Боголюбов се познавала бегло, макар че някои дами бързат да говорят, че била негова любовница. Всъщност тя безкористно, от чисто убеждение защищава правото, справедливостта и уважението на човек към човека. Пожертвувала се, за да спаси другите от терора на царската полиция.
Изумително! Толкова морално чиста обвиняема. Общественото мнение е безпомощно. Как да я възприеме — като светица, луда или престъпница? Залата кипи. Съдът със съдебните заседатели единодушно решава да оправдае напълно обвиняемата Вера Засулич.
Но как е възможно през 1878 г. в Петербург някой да признае, че е искал да убие началника на царската полиция, да се е опитал да направи това и съдът да го оправдае? Какво става? Как така, че дори и съдебните заседатели от царския съдебен двор дръзват да се обявят срещу началството? Откъде изведнъж хората намират сили да се противопоставят на насилието?
Дълго и бавно се е подготвяла промяната в политическото мислене на хората, за да се стигне до това шокиращо събитие.
Вместо екзекуторната стена се появява фронтова линия. Стреля се и от двете страни. Вдигат Вера Засулич на рамене и я изнасят от съдебната зала като света икона. На улицата малките групички от любопитни хора прерастват в тълпа. Спонтанно, без нареждане те потеглят към двореца на генерал Трепов, заливат града като наводнение, развеселени от успеха и изумени от внезапната надежда.
Спират ги казаците, които откриват огън по тях. Някои загиват, но стотици други продължават.
Трепов ги гледа от прозореца и нарежда да дойде подкрепление. Войската обгражда двореца му като жива крепостна стена, за да защити шефа на полицията от гнева на масите. Това е невиждано! Руският народ престава да бъде покорен!
Казаците защищават Трепов, но не могат да попречат на бунтовната вест за събитията от 20 април 1878 г. да полети из руската шир. Хората надигат глави и вече не са стадо, което кротко пасе под камшика на господарите.
Вера Засулич е принудена да напусне страната. Нейните другари й осигуряват безпрепятствено бягство. И едва когато е вече благополучно зад граница, тя разбира, че животът й е висял на косъм. Въпреки че съдът я оправдал, генерал Трепов решил да контраатакува незабавно. Вече не ставало въпрос само за Засулич. Той се договорил с генерал Мезенцев, главнокомандуващ прочутия с печална слава Трети отдел на тайната полиция. Неговите хора трябвало да произнесат нова присъда над Вера Засулич, присъда, издадена не от съдии, облечени в тоги.
Тайната организация обаче научила за това решение и тъкмо когато Вера Засулич била вече на път за Женева, генерал Мезенцев бил убит на една от петербургските улици. Полицията намерила само трупа му. Убиецът изчезнал безследно. Никой не го е видял, никой нищо не е забелязал и детективите не откриват никаква следа. Едва по-късно се установява, че отмъстителят е Сергей Михайлович Кравчински, известен под псевдонима Степняк.