Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Сър Роджър Шалот #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гнездо на усойници (Дневниците на сър Роджър Шалот за някои зловещи заговори и ужасни убийства по времето на крал Хенри VIII)». Краткое содержание книги:
През пролетта на 1523 година Роджър Шалот заминава за Лондон с господаря си Бенджамин Даунби — млад учен, призоваван от краля винаги, когато трябва да се разплете особено мистериозен случай.
Франческо Албрици, официален пратеник на Флоренция в английския кралски двор, е бил застрелян в главата посред бял ден на лондонска улица, а убиецът сякаш се е изпарил.
Кардинал Улси, вуйчо на Даунби и дясна ръка на крал Хенри VIII, възлага на племенника си да открие престъпника. На път към Лондон Даунби и Шалот трябва да вземат със себе си и сър Едуард Трокъл, някогашен придворен лекар.
Но когато двамата пристигат в самотната къща на стария лекар, откриват трупа му във вана, пълна с кръв. Роджър Шалот е изпълнен с лоши предчувствия, но никой не може да се противопостави на кралската воля — Бенджамин и Роджър заминават за Флоренция, за да открият кой е убиецът на Франческо, да предадат тайно съобщение на кардинал Джулио Медичи и да отведат един флорентински художник със себе си в Англия.
Задачата изглежда изпълнима — но действителността се оказва убийствено различна…
Бенджамин се огледа и учудено поклати глава.
— Ако Хенри Английски види това — промърмори той, — сърцето му ще замре от завист.
— Ако Хенри Английски ни беше видял в такъв лукс — отсякох мрачно, — още утре щеше да ни привика обратно! Господарю, трябва да бъдем внимателни. Помни нападението в Елтъм и смъртта на бедния Матео на кораба — облегнах се внимателно на леглото, като преди това проверих дали там няма нещо опасно. — Човек би си помислил — продължих, — че някой е обявил кръвна вражда на Албрици. Кой ще бъде следващият?
Бях уморен, беше ми и горещо. Стегнах се и се загледах в Бенджамин, който се събличаше, готов да отмие прахта от пътуването от лицето и ръцете си.
— Господарю — прошепнах аз, — как ще разрешим във Флоренция убийство, станало в Лондон и друго, случило се на кораба?
Бенджамин избърса ръцете и лицето си, и се приближи. Той седна на края на леглото и ме потупа по рамото.
— Роджър, имаме три задачи. Да предадем съобщението от чичо на кардинал Джулио, да подкупим художника да дойде с нас в Англия и, ако е възможно, да открием убиеца на лорд Франческо.
— По-лесно е да се каже, отколкото да се направи — промърморих.
Станах и отидох до прозореца. Погледнах към градината, която се простираше от задната част на вилата. Тя приличаше на рай с колонадите край стените, приятните кътчета, обсипаните с цветя градински беседки. Канех се да се обърна, когато нещо ярко привлече погледа ми. Намираше се в една от беседките, близо до обрасла с лози стена — идеално скривалище, скрито от всички очи, освен от моите, защото аз гледах отгоре. Отново съзрях яркото петно. После двама души влязоха в беседката, където ги виждах съвсем ясно. Замръзнах от изумление. Кондотиерът Джовани, застанал с гръб към мен, се движеше напред-назад. Видях ръката му върху мека загоряла гръд, зърнах светъл кичур коса и осъзнах какво става — Джовани се любеше страстно с лейди Беатриче. Не знаех какво да направя. Ако извиках господаря ми, щяхме да сме като двама клюкари. Почувствах тръпки на страх и възбуда. Както казва Яго в „Отело“, Джовани „покриваше чужда овчица“. Ако някой влезеше в градината и ги откриеше, забранената им любов щеше да свърши с убийство. Обърнах се, възхищавайки се на изобретателността на любовниците. Всички други сигурно бяха прекалено заети да се възстановяват в стаите си от премеждията на пътуването, за да им хрумне да излязат в градината.
Съблякох се, измих се и си легнах. Загледах се в гредите на тавана, чудейки се какво ли ни предстои и ругаех тихичко и Хенри, и Улси. Бенджамин си наля чаша вино. Донесе чаша и на мен. Изпих я жадно и потънах в спокоен сън.
Когато господарят ме събуди след часове, вече мръкваше. Стаята беше по-хладна и изпълнена с аромата на розите от градините.
— Роджър — прошепна господарят ми, — трябва да слезем. Лорд Родриго е подготвил пиршество — той ми се усмихна. — Не е в наша чест, а в чест на госта му — кардинала. Кардиналът — принц Джулио де Медичи ще пристигне скоро.
Облякохме се внимателно. Един слуга дойде да ни отведе в градината. Масата беше поставена под копринен навес върху издигната площадка, откъдето се виждаше целият парк. Известно време стояхме на ливадата. Двамата с Бенджамин се чувствахме неудобно. С изключение на Мария, останалите от къщата ни пренебрегваха, а тя водеше с нас безсъдържателен разговор, който имаше за цел да покаже и на нас, и на всички други, че единственото, което ни свързва, е фактът, че сме англичани. Внезапно един шамбелан излезе от къщата и почука по плочите със своя жезъл с посребрен връх.
— Синьор Родриго — съобщи той — и негово преосвещенство кардинал Джулио, повелител на църквата и господар на Флоренция.
Той изброи още няколко титли. Всички се поклонихме, когато незаконната издънка на великите Медичи се понесе из градината, величествен в пурпурната си роба, поръбена със златиста коприна.
Джулио беше висок, внушителен мъж със смугло лице и хлътнали очи; изглеждаше опасен и високомерен. Ако не бяха капризно свитите му устни, би бил красавец. Той излезе в осветената от свещи градина, играейки си със златния кръст на гърдите си и благослови с най-пренебрежителния жест, който съм виждал. Две странни създания се влачеха след него. Едното беше мавър. На главата имаше тюрбан, а на едното му ухо имаше златна обица. Пръстите му не се отдалечаваха от дръжката на ятагана, препасан в пояса му. Това беше телохранителят на кардинала. Другият — дребен, усмихнат, плешив и закръглен като херувим, беше облечен като монах с черно расо, обточено с астраган. Кардиналът и придружителите му незабавно бяха приветствани от Родриго и последва размяна на любезности, макар много хладни и дистанцирани.