Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
— Ще се върна — произнесе шепнешком, след като приключи. После пое надолу, оставяйки саркофага с любимата си високо на планинския склон.
5.
Египет, 671 г.пр.Хр.
Вампир не сваляше поглед от кълбетата сивкав дим, които се издигаха в нощния въздух. Хоризонтът отвъд платото Гиза аленееше от стотиците пожарища, разпалени от нашествениците. Дори от такова разстояние се чуваха съвсем ясно виковете на ранените и молбите за пощада на пленниците преди масовата екзекуция, която готвеха асирийците.
Третата епоха на Египет бе към своя край.
Вампир знаеше, че в други райони на царството все още се водят сражения. Тахарка, третият фараон от двайсет и петата династия, все още държеше под свое командване известни сили, които отстъпваха на юг, продължавайки войната, бушуваща вече петдесет години и обхващаща всички земи между Палестина и Етиопия. Цареше хаос, изглежда за Вампир най-сетне бяха настъпили благоприятни времена.
Той пое тичешком през пясъчните дюни на изток към платото. От известно време следваше западния фланг на асирийската армия, стараейки се да се прикрива сред пясъците на пустинята и същевременно да е достатъчно близо до Гиза. Надяваше се сред цялата тази бъркотия да остане незабелязан от Сянката на Аспасия.
От върха на следващата дюна се разкри чудесна гледка към платото. Трите пирамиди се виждаха съвсем ясно — озарени от пожарите на подпалените колиби. Вампир се насочи право към реката, но къщата на Наблюдателя се оказа празна. Взе едно сиво наметало от закачалката до вратата и напусна къщата, като пътем се загърна. Изтича при брега на реката и тръгна покрай мътните й води, озъртайки се за дървения пристан. Веднага щом го зърна, спря и потърси достатъчно голям и тежък камък. Намери един, сграбчи го в прегръдките си и скочи в реката.
Тежестта веднага го повлече към дъното. Виждаше достатъчно добре дори в тъмните води на реката и скоро забеляза входа към Пътищата на Росту. Пусна камъка и заплува към отвора, но водата се вливаше в него с такава сила, че засмука и него. Продължи да следва течението, удряйки се от време на време в гладките каменни стени.
Малко по-нататък разпери ръце и крака и се запъна в тунела. Пръстите му напипаха някаква пукнатина и той се закрепи за нея. Трябваше да приложи цялата си сила, за да удържи на бясното течение на водата и да успее да се вмъкне в един страничен тунел. Когато най-сетне пропълзя в него, установи, че тук водата е почти неподвижна. Спря да си поеме дъх, сетне продължи навътре. След още известно време стигна до малка площадка, която вероятно бе на нивото на повърхността на реката. Изтегли се върху нея и се озърна. Цареше почти пълен мрак, но въпреки това изостреното му зрение долавяше и най-малката подробност. Намираше се в подземна камера с дължина двайсетина стъпки и тъмен отвор на врата на отсрещния край. Вампир закрачи към вратата, оставяйки след себе си мокра следа. Нататък следваше коридор. Долови миризмата на хора и неволно ускори крачка.
Наблюдателят и семейството му се бяха разположили в един от страничните входове на Голямата пирамида, затиснали изхода към повърхността с каменна плоча. Бяха се сгушили в мрака и не видяха, нито чуха, че се приближава. Той обаче ги забеляза отдалеч — старец, старица и двамата им големи синове. Нямаше никакво желание да преговаря. Пристъпи насред семейството, сграбчи стареца и му разкъса шията.
В коридора отекнаха писъци. Един от синовете се опита да запали факла, докато майката и другият син крещяха уплашено. Когато пламъците блеснаха, те озариха Вампир — с окървавени устни, стиснал в ръцете си още потръпващото тяло на стареца. Вампир захвърли тялото на пода и изгледа тримата му оцелели роднини.
— Ще ви избия всички до един, ако не ме отведете където искам.
Младият мъж с факлата извади кама и се нахвърли срещу Вампир. Движейки се далеч по-бързо, отколкото младежът предполагаше, Вампир изтръгна оръжието от ръцете му. Удари го с разтворена длан в гърдите, отпращайки го назад. Факлата изхвърча и тупна на пода. Другият син на Наблюдателя се наведе и я вдигна.
— Ти си едно от онези същества — промълви падналият младеж. — Неживите. — Той погледна окървавеното тяло на баща си. — Татко ни е разказвал за теб. — Младежът се надигна и се обърна към майка си и брат си. — Останете тук. Скоро ще се върна.
Старицата дори не го чу. Беше се проснала върху трупа на мъжа си и го оплакваше тихо.
— Как се казваш? — попита Вампир по-големия син, докато двамата бавно се отдалечаваха по коридора.