Зона 51: Носферату
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Носферату». Краткое содержание книги:
Не можеше да определи от колко време лежи затиснат в собствения си лабиринт. Трябва да бяха минали няколко дена. Може би дори седмица. Гладът му нарастваше с всеки изминал час. На няколко пъти прави опити да се освободи, но само пилееше и без това оскъдните си запаси от сили.
Понякога чуваше гласове, но в просъницата, в която пребиваваше, не можеше да е сигурен дали не са породени от трескавото му съзнание. Охраната не знаеше къде се намира, а и да се досещаха, че е в подземията, едва ли щяха да слязат. Господството чрез страх имаше и своите неблагоприятни страни.
Чу се някакъв шум и Вампир надигна глава, за да определи посоката му. Нещо се движеше в мрака и се приближаваше към него. Дочу гласове, които му се сториха нереални. Младежки гласове, които говореха на гръцки.
— Помогнете! — провикна се Вампир на същия език.
Изведнъж се възцари тишина.
— Зная пътя навън — извика той. — Ако ми помогнете, ще ви измъкна от тук.
Вампир не можа да чуе думите, които си разменяха шепнешком младежите. Знаеше, че са изплашени и гладни. Долавяше миризмата на потните им тела. Усети, че гладът му нараства, но го потисна.
— Кой си ти? — попита го изплашен гласец.
— Пазачът на тунелите — излъга Вампир. — Зная къде е изходът. Ще ви помогна да избягате.
Вампир се опита да обуздае нетърпението си, докато младежите обсъждаха шепнешком думите му. Дочу момичешки плач, после едно от момчетата сгълча девойката да мълчи.
Изглежда бе взето някакво решение, защото чу младежите да се приближават към него. Извика още няколко пъти, за да им помогне да се ориентират в мрака. Накара ги да повдигнат каменната плоча, затиснала краката му. С тяхна помощ успя да се изправи, но се олюля. Знаеше, че изходът от лабиринта е точно зад него.
Миризмата на кръв го привличаше непреодолимо.
Вампир протегна ръце и сграбчи най-близката от жертвите — беше хлипащо момиче. Притисна устата й с ръка и разкъса шията й с нокти. Продължи да пие жадно, въпреки че един от младежите, който стоеше съвсем наблизо и изглежда се ползваше с репутацията на водач, настоя да ги отведе при изхода. След това отстъпи бавно назад, като продължаваше да стиска в обятията си топлото тяло на жертвата си. Отдалечи се безшумно в един от тунелите. Там спря, допи последните капки от кръвта на момичето и положи тялото му на земята. Факлите, които озаряваха подземията, бяха угаснали и той се ориентираше пипнешком. На няколко пъти проходите бяха блокирани от свлекли се камъни, но успяваше да ги разчисти.
След известно време зърна отпред трепкаща светлина — наближаваше приземния етаж. Светлината стана по-ярка и скоро той стигна пред дървената врата, която водеше към двореца. Дръпна я силно, за да избие резето, и пристъпи в залата оттатък.
Дворецът бе разрушен. Няколко минути трусове бяха заличили усилия в продължение на седемдесет и пет години.
Вампир се завъртя бавно, оглеждайки руините. Подуши въздуха и ноздрите му потвърдиха онова, което подозираше — дворецът не само бе разрушен, но и изоставен. Заедно с него бе рухнала цялата грижливо изграждана империя.
Закрачи сред останките на своя доскоро великолепен палат. Навсякъде се въргаляха трупове — едни бяха смазани от паднали плочи, други бяха избити при последвалите размирици. Дворецът бе плячкосан, дори тронът му бе откраднат.
Вампир стигна до дъното на тронната зала и отвори тайната врата, която водеше към подземията. Спусна се по стълбите и стигна друга врата, която отключи с висящия на шията му ключ. Влезе и затвори внимателно след себе си. В помещението върху каменен пиедестал бе положен неговия саркофаг. Пропълзя вътре и спусна капака.
Спа четиринадесет дни и нощи. На петнадесетата нощ стана. Напусна леговището си и се прехвърли в Лабиринта, за да потърси храна. Не беше никак трудно да улови един от младежите, те съвсем бяха изгубили сили. Когато приключи, отново се изкатери на повърхността, без дори да се замисли за съдбата на останалите дванадесет пленници в Лабиринта.
Земният трус бе сринал високите кули. Той седна върху купчина каменни отломъци и се огледа. Въздухът бе наситен с миризмата на пушек от пожарищата. Близо век бе държал юздите на този непокорен народ. Знаеше добре, че втори път няма да му се удаде да го стори.
Отново се върна в двореца и слезе в тайната крипта. Залости вратата и се пъхна в саркофага. Нагласи таблото така, както го бе направил Сянката на Аспасия, само че този път за по-кратък период. След това спусна капака и се откъсна напълно от своята разрушена империя.
Африка, 1450 г.пр.Хр.
Носферату бе принуден да изостави саркофага на Некхбет за три дни, докато обикаляше покрайнините на джунглата, търсейки кръв. На третата нощ се натъкна на една малобройна ловджийска група и тръгна след нея, като през следващите две нощи намали броя й с четирима души, хранейки се с по двама на нощ.