Зона 51: Легендата
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Легендата». Краткое содержание книги:
— Седнете — Брин им посочи дървения нар в ъгъла.
Донхад се настани на нара, но Гуалкмай започна да се разхожда из стаята.
— Имате ли доклад за мен? — попита ги Брин.
— Другите дойдоха ли с доклади? — попита Донхад.
— Малцина — отвърна Брин. — Всъщност само трима през целия ми живот. Двама бяха синове, пратени на дълго пътешествие от бащите си. Освен това получих дванайсет доклада чрез странстващи търговци. Доста малко в сравнение с докладите от предишния период, когато тук е бил баща ми.
— Аирлианците? — попита Гуалкмай.
— Още спят. Освен в Египет.
— Къде е това място Египет?
— На бреговете на една голяма река югоизточно от Вътрешното море — отвърна Брин. Той се изправи до сандъка и извади отвътре един свитък. Донхад стана и се присъедини към Гуалкмай, който го разглеждаше. Върху него бе изрисувана карта на света.
— Ето тук — посочи Брин на мястото, където бяха пратили първия Наблюдател. — Тази река се нарича Нил — той прокара пръст по една криволичеща черта. А това тук е Гиза. Мястото, откъдето управляват аирлианците. Почти не излизат на повърхността според докладите на линията на Каджи. Само когато има празненства.
Донхад и Гуалкмай се спогледаха. Това, което бяха създали преди две хиляди години, все още функционираше. Брин им подаде друг свитък, изписан със ситни аирлиански рунически знаци, но някои от тях бяха променени.
Тя прегледа документа. Каджи, уаджетът от Гиза, който го бе написал, докладваше, че Черният сфинкс се намира в една вдлъбнатина на платото Гиза. Поне вече знаеха къде е Архиварната, а най-вероятно на същото място държаха кивота и Граала.
Граалът. Ръката на Донхад потрепери. Тя изведнъж си спомни как само миг не й бе достигнал, за да го улови.
Продължи да чете. Пътищата на Росту. Според Каджи това бяха издълбани в скалите тунели, преминаващи под цялото плато. Донхад познаваше склонността на аирлианците да се заравят под земята. И това не беше всичко. Каджи смяташе, че в Египет се задават големи промени. Аирлианците се появявали рядко на повърхността, не повече от веднъж или два пъти годишно. Хората разправяли, че Боговете остаряват и властта им отслабва. Но как може един бог да остарее?
Имало също така слухове за зловещи оргии в подземията. Каджи бе слязъл да разузнае дали това отговаря на истината, използвайки аирлианския пръстен, предаден му от неговия баща. Докладът му бе сух и лишен от емоции, написан от човек с доста бедно въображение. Донхад плъзна пръст по редовете:
„Има три подземни помещения — камери — покрай четвъртия от Пътищата на Росту, който свършва малко след тях. Потърсих скрити процепи за достъп в стените, но не намерих. Във всяка от камерите са положени по два черни цилиндъра. В тези цилиндри видях да лежат окаяни създания — полухора-полуаирлианци. Потомство на аирлиански мъже и човешки жени.
Използват ги, за да им точат кръвта. Всеки месец по пълнолуние жреци пускат кръв на молители и я събират в делви, които сетне свалят в камерите и хранят шестимата затворници в тубите. А после слизат аирлианците и се хранят с кръвта на шестимата.
Защо го правят — нямам представа.
Има една врата, която води към Архиварната — в пиедестала под статуята на Хор, между лапите на Сфинкса. Влизах там четири пъти. Освен това има едно същество, което охранява тунелите. Златиста сфера, диаметърът й е около метър, с черни израстъци във всички посоки. Не забелязва само онези, които стоят съвършено неподвижно или са покрити с наметало. Изгубих най-големия си син при първата среща с нея.
Тук тръгва тунелът към камерите с онези злощастни създания.“
Докато четеше, Донхад усети, че дори косъмчетата по гърба й настръхват. Тя знаеше защо аирлианците постъпват така. Бяха открили няколко сходни места на нейната планета — в подземни аирлиански станции, които бяха разрушили. Джобб също им бе съобщил за подобна практика на Атлантида. Заразени с аирлиански вирус, междурасовите хибриди можеха да живеят дълъг и изпълнен с мъчения живот, доставяйки удоволствие на своите господари.
Тя запомни пътя и нави свитъка.
— Какви други доклади си получил? — попита Гуалкмай.
Брин донесе още няколко свитъка.
Тя прегледа един по един свитъците. Четеше доста бързо, само понякога се затрудняваше с променените знаци.
— Какво друго? — нетърпеливо попита Гуалкмай.
— Аирлианецът, който е управлявал Атлантида, се е наричал Аспасия.
— Това вече го знаем — изръмжа Гуалкмай.