Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Все пак трябва да ми помогнеш да го убедя да не напада. Би било гибелно — за него, за жена му, за всички замесени. А и това, което върша там, е важно за Кулата. Ти винаги си била силна поддръжница на Кулата. — Ласкателство за владетелка на един относително малък град, но ласкателството размеква дребния, както и могъщия.
— Перин е упорит, Ализе Седай. Съмнявам се, че ще го разубедите. Не е лесно, щом вече е решил. — Странно, усмивката на младата жена бе не по-малко загадъчна, отколкото на Сестра.
— Берелайн, може ли да отложите разговора си за по-късно? — рече нетърпеливо Айбара — и не беше въпрос. Потупа по листа с дебелия си пръст. — Ализе, би ли погледнала това? — Това също не беше въпрос. За какво се мислеше този мъж, че да заповядва на Айез Седай?
Все пак пристъпването към масата я отдалечаваше от Неалд. Приближаваше я до другия, който я гледаше напрегнато, но все пак беше от другата страна. Жалка преграда, но й позволяваше да го пренебрегне, като погледне листа под пръста на Айбара. Едва се сдържа да не трепне. Там беше очертан град Малден, чак до акведукта, който докарваше вода от едно езеро на пет мили разстояние, а също и груба скица на стана на Шайдо, обкръжаващ града. Същинската изненада бе в това, че знаците май показваха идването на септите, откакто Шайдо бяха стигнали до Малден, а броят им издаваше, че хората на Айбара са наблюдавали стана от доста време. Друга карта, грубо нахвърляна, като че ли описваше града в подробности.
— Виждам, че сте разбрали колко им е голям станът. Трябва да знаете, че спасяването й е безнадеждно. Дори да разполагате със сто от тези мъже, не е достатъчно. — Не й беше лесно да говори за тях, а и не можеше съвсем да прикрие презрението в гласа си. — Мъдрите ще се сражават. Стотици са. Ще е заколение, с хиляди мъртви, може би и жена ви сред тях. Казах ви, двете с Алиандре са под моята закрила. Когато си свърша работата, ще ги изведа. Чухте, че го казах, тъй че в името на Трите клетви знаете, че е истина. Не допускайте грешката да мислите, че връзката ви с Ранд ал-Тор ще ви защити, ако се намесите в това, което прави Бялата кула. Да, зная кой сте. Нима си мислите, че жена ви нямаше да ми го каже? Тя ми има доверие и ако искате да я опазите, вие също трябва да ми се доверите.
Идиотът я гледаше, все едно че думитей бяха прелетели над гла-вата му, без да докоснат ушите му. Очите му наистина бяха изнервящи.
— Тя къде спи? Тя и всички други, които бяха пленени с нея. Покажи ми.
— Не мога — твърдо заяви тя. — Гай-шайн рядко спят на едно и също място две нощи поред.
С тази лъжа изчезна и последният шанс да остави жива Файле и другите. О, тя изобщо не беше възнамерявала да увеличи риска за собственото си спасение, като им помага, но това винаги можеше да се обясни по-късно, с някаква промяна на обстоятелствата. Не можеше обаче да допусне възможността един ден те наистина да се спасят и да разкрият лъжата й.
— Ще я освободя — изръмжа той толкова тихо, че едва го чу. — Каквото и да струва.
Мислите й запрепускаха бясно. Май нямаше начин да го отклони от това, но навярно щеше да успее да го забави. Това поне трябваше да направи.
— Няма ли поне да поотложите нападението си? Бих могла да си приключа работата след още няколко дни, може би неделя. — Един твърд срок трябваше да изостри усърдието на Файле. Преди това щеше да е опасно: неосъществената заплаха губи цялата си сила, а рискът да не успее да се докопа навреме до палката бе твърде голям. Сега обаче рискът ставаше наложителен. — Ако успея да го направя и да изведа жена ви и другите, няма да се наложи ненужно да загиват хора. Една неделя.
Айбара се смръщи отчаяно и удари с юмрук по масата толкова силно, че тя подскочи.
— Можеш да получиш няколко дни — изръмжа той. — Може би дори неделя или повече, ако… — Стисна зъби и премълча останалото. Странните му очи се забиха в лицето й. — Но не мога да обещая колко дни — продължи той. — Ако имах избор, щях да нападна тутакси. Няма да оставя Файле пленничка нито ден повече, отколкото се налага, само за да чакам да узреят схемите на Айез Седай за Шайдо. Твърдиш, че е под твоя закрила, но колко голяма закрила можеш наистина да й дадеш, щом носиш тоя халат? В лагера им има признаци на пиянство. Дори някои от постовете им пият. Мъдрите също ли са сеподдали на това?
Внезапната смяна на темата я накара да примига.
— Мъдрите пият само вода — сухо отвърна тя. И съвсем искрено. Винаги я забавляваше, когато истината служеше на целите й. Не че примерът с Мъдрите носеше кой знае какви плодове. А пиянството сред Шайдо наистина процъфтяваше. Всеки набегносеше в стана всичкото вино, което можеше да се намери. Десетки и десетки казани варяха гадни питиета от зърно и всеки път щом Мъдрите унищожаваха един, на негово място изникваха два. Но ако му кажеше това, само щеше да го подтикне да нападне.