Магьоснически свят
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Бир Грег
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магьоснически свят». Краткое содержание книги:
Неизчерпаемото въображение, шеметните преходи във времето и пространството, умело развитата фабула и лекият диалог превръщат тези истории в един „групов“ шедьовър в жанра фентъзи, който се чете задъхано и с нарастващ интерес.
— Татко, ами ако не дойде? — прошепна той и неуверено се изправи на вдървените си от дългото коленичене крака.
Старецът хвърли поглед към снега пред вратата, блещукащ от сиянието на свещите, и се обърна към олтара и към поставените на него свещени предмети.
— Ще дойде — изрече като заклинание. — В третия час след полунощ Избавителят ще дойде.
И без да каже нито дума повече, продължи отмерено да крачи. Постепенно Ефраим осъзна, че крачките и дишането на баща му са подчинени на един общ ритъм, който се сливаше с тиктакането на часовника. Властното внушение възвърна увереността му.
Въодушевен, младият мъж отново приклекна до огъня, встрани от студения въздух, който нахлуваше от вратата, и потъна в съзерцание. Постепенно се унесе в ритъма на молитвата и сля душевния си устрем с призивите на своя баща в общ порив към онзи, който щеше да се появи. Надмогнал ограниченията на телесното, духът му се носеше над все по-широки пространства.
Към един часа свещите в олтара почти се бяха стопили. Старецът ги извади и внимателно и с благоговение постави нови в оловните свещници, провери дали са добре закрепени и дали всичко е както трябва. Отново закрачи, докато меденият аромат на пчелен восък изпълваше стаичката със сладкото си ухание.
Часовникът удари два. Старецът застана до камината, положи ръце върху чамовата лавица и отпусна глава върху тях, без нито за миг да отслаби настойчивите си призиви. С настъпването на новата година вятърът се бе усилил и пламъчетата на свещите потрепваха, а покривката лекичко се издуваше по краищата. В стаичката надвисна още по-плътна тишина, която открояваше всяко тиктакане на часовника и потапяше баща и син в още по-дълбоко вглъбение.
Когато часовникът най-после започна да отмерва часа, старецът вдигна беловласата си глава, обърна лице към отворената врата и застина в очакване. Щом третият удар замря и отново се възцари абсолютна тишина, откъм антрето се дочуха колебливи стъпки, сякаш някой изтърсваше снега от ботушите си. Един висок странник с царствена осанка наведе глава, за да влезе в стаичката, и сивосините му очи обходиха с почит и учудване тясното пространство.
— Умолявам ви да ми простите за безпокойството, приятели, но трябва да съм се заблудил в гората — изрече той неуверено и свали триъгълната си шапка с вежлив поклон към стареца. — Бихте ли ми посочили верния път?
— Да, ако си готов да последваш съдбата си — отговори старецът, приковал поглед в очите му. — Влез и затвори вратата. Зимната нощ е студена, а ние те чакаме отдавна.
Странникът го погледна учудено, но се обърна без колебание и затвори вратата, после застана насред стаичката под изпитателния поглед на стареца. Червеникавокестенявата му коса бе поръсена с пудра, връзката на врата му бе по-изискана, а тъмносинята пелерина — по-елегантна, отколкото на картината, която бе видял в черното водно огледало.
Но ръцете, облечени в ръкавици, бяха същите, както и късата черна наметка на раменете и черните ботуши с шпори — сега втвърдени от студ. На бедрото му бе закачена къса сабя, чиято сребърна ръкохватка проблясваше под отметнатата пелерина.
— Късно е да си навън в такава нощ — каза старецът.
Странникът кимна, докато мачкаше нервно шапката си, а изразът на лицето му подсказваше, че и той не е наясно защо и как бе попаднал тук.
— Да, прав сте.
— Някакво непосилно бреме е легнало на сърцето ти и те е довело по това време на това място — продължи тихо старецът. — Да не би да е благополучието на страната ти?
Макар да изглеждаше разтревожен, странникът кимна предпазливо.
— И изпитваш угризения, че един поданик е готов да вдигне ръка срещу своя крал, нали?
— Откъде знаете? — запита настоятелно мъжът, като изгледа смаяно стареца. — И кой сте вие, та знаете какво ме безпокои?
— Само инструментът, изпратен да те подготви — отвърна старецът. — Твоята мисия е предопределена от Един, който стои много по-високо от мен. Свали сабята и коленичи пред този олтар. Постави дясната си ръка върху Книгата на свещения закон и дай своя обет. След това приеми трикратното причастие, което ще те подкрепя през идните дни като бъдещ избавител на цяла една нация!
Леко озадачен, странникът се подчини, остави шапката си и разреши на младия мъж да откачи сабята му, която той почтително постави на олтара. Застанал на едно коляно, странникът свали сам ръкавиците си, напъха ги неволно в нагръдника и постави дясната си ръка върху Библията, без нито за секунда да отделя поглед от очите на стареца и без да променя спокойния израз на лицето си.