Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
Не, той не можеше да го приеме. Бе прекалено различно от нормалните им престъпления, далеч по-диво и разрушително. И не бе работа на хора, независимо какво твърдеше онзи глупак Талоу.
Той стигна до южния бряг и зави наляво, далеч от тълпите, в жилищен район с ограничен достъп. Под кея самотно се поклащаха яхтите на магьосниците, а най-голямата и аеродинамична от всички бе „Огнена буря“ на госпожица Уитуел.
Пропищяването от клаксон го сепна, докато се приближаваше към блока. Лимузината на госпожица Уитуел бе паркирана край бордюра, а двигателят й работеше. Един флегматичен шофьор гледаше напред. От задния прозорец се подаде ъгловатата глава на неговата господарка. Тя му махна да се приближи.
— Най-после. Изпратих ти дяволче, но ти вече си беше тръгнал. Качвай се. Отиваме в Ричмънд.
— Министър-председателят…?
— Иска да ни види веднага. Побързай.
Натаниел бързо изтича до колата, сърцето му биеше силно в гърдите. Едно такова бързо привикване на аудиенция не вещаеше нищо добро.
Още преди да бе успял да затръшне вратата, госпожица Уитуел даде знак на шофьора. Колата тръгна рязко по паважа край Темза, отхвърляйки Натаниел назад на седалката му. Той се успокои, доколкото можа, усещайки погледа на господарката върху себе си.
— Знаеш за какво е всичко това, предполагам? — попита тя сухо.
— Да, госпожо. Инцидентът на „Пикадили“ тази сутрин?
— Естествено. Господин Девъро иска да знае какво правим ние по въпроса. Забележи, че казах „ние“, Джон. Като министър на сигурността аз отговарям за отдел „Вътрешни работи“. Ще ми упражнят натиск за това. Враговете ми ще търсят възможност да спечелят предимство пред мен. Какво ще им кажа за тази катастрофа? Арестувал ли си някого?
Натаниел си прочисти гърлото.
— Не, госпожо.
— Кой е отговорен?
— Ние… като цяло не сме сигурни, госпожо.
— Наистина ли? Говорих с господин Талоу този следобед. Той доста ясно обвини съпротивата.
— Така ли? А… ъмм, а господин Талоу също ли ще идва в Ричмънд, госпожо?
— Няма. Взимам теб, защото господин Девъро те харесва, което може да ни бъде от полза. Господин Талоу не е толкова представителен. Считам го за надменен и некомпетентен. Ха, на него не може да се разчита дори да направи едно правилно заклинание, както свидетелства и цветът на кожата му. — Тя изсумтя презрително с бледия си слаб нос. — Ти си умно момче, Джон — продължи тя. — Разбираш, че ако министър-председателят се ядоса на мен, аз ще се ядосам на тези по-долу. Вследствие на това господин Талоу е притеснен. Той трепери дори когато си ляга в леглото. Знае, че докато спи, могат да го сполетят и по-лоши неща от кошмари. За момента той те защитава от пълната сила на моето недоволство, но не бъди самодоволен. Тъй като си млад, много лесно можеш да бъдеш обвинен в различни неща. Господин Талоу вече се опитва да прехвърли отговорността на теб.
Натаниел не каза нищо. Госпожица Уитуел го гледа мълчаливо известно време, после обърна поглед към реката, където една флотилия от малки плавателни съдове бе тръгнала с много шум към морето. Някои бяха броненосци, тръгнали за далечните колонии, дървените им корпуси бяха покрити с метални пластини; други бяха малки патрулни лодки, предназначени за европейски води, но всички бяха с вдигнати платна и развети флагове. Тълпите на брега ликуваха, високо нагоре бяха изстреляни вимпели, които после паднаха като дъжд в реката.
Господин Рупърт Девъро бе министър-председател вече двайсет години. Той беше с второстепенни възможности, но пък ненадминат политик, който бе успял да остане на власт, надигравайки колегите си. Бяха направени няколко опита да бъде свален, но добрата му шпионска мрежа бе успяла при почти всички случаи да залови конспираторите преди да направят своя удар.
Разбирайки още в началото, че властта му зависи до известна степен от поддържането на високомерно отделяне от по-нисшите министри в Лондон, господин Девъро бе издигнал палата си в Ричмънд, на около десет мили от центъра на столицата. Старшите министри бяха канени да се консултират с него всяка седмица; а постоянният поток от заповеди и доклади се поддържаше от свръхестествени вестоносци и така министър-председателят бе винаги информиран. Междувременно той можеше да задоволи склонността си към хубав живот, навик, за който имението в Ричмънд бе пригодено по един възхитителен начин. Покрай другите удоволствия господин Девъро бе развил страст към сцената. От няколко години той поддържаше познанство с водещия за момента драматург, Куентин Мейкпийс, един джентълмен с безграничен ентусиазъм, който редовно посещаваше Ричмънд, за да изнася частни представления на министър-председателя.