През страната на скипетарите

— Нима още не си виждал разбойник?

— Все още не съм имал голямото нещастие да срещна някой от тези грешници — въздъхнах аз, като направих възможно най-невинна физиономия. Братята се побутнаха с крака под масата и, изглежда, много се забавляваха с наивността ми.

— А не се ли страхуваш от тях? — продължи да разпитва Бибар.

— Че защо? Биха ли могли разбойниците да ми направят нещо по-различно от това, което предварително ми е предопределено?

— Хм! Ами ако те нападне някой разбойник?

— Ще бъде жалко за усилията му. Това е цялото ми състояние. Казвайки това, хвърлих шест пиастъра на масата и казвах истината, защото действително не носех нищо друго в себе си, тъй като бях дал парите си на Халеф.

— Вярно, че не могат да вземат много от теб, но нали ти трябват пари за пътуването?

— Пари ли? За какво?

— Ами за да можеш да живееш.

— Нямам нужда от нищо. Не е ли заповядал Пророкът хората да бъдат гостоприемни?

— Ах, ти просиш? — засмя се Бибар.

— Да прося? Искаш да обидиш един шериф ли? Навсякъде намирам нещо за ядене, пиене и легло за пренощуване.

— Къде спа през последната нощ?

— В Остромджа.

— Ах, там ли! Какво стечение на обстоятелствата!

— Защо? Оттам ли сте?

— Не. Но чухме, че през последната нощ там е имало голям пожар.

— Голям ли? О, не!

— Но нали бил изгорял половината град?

— Някой лъжец ви е казал това. Вярно е, че имаше пожар, но беше незначителен, и то не в града, а горе в планината.

— Но там няма къщи!

— Обаче има една колиба.

— Да не е тази на стария мюбарек?

— Да.

— Разбраха ли кой е подпалвачът?

— Самият мюбарек го е направил.

— Не вярвам. Как може един благочестив човек да е подпалвач?

— Не е бил толкова благочестив за колкото се е представял.

— Значи това, което чухме, е било вярно?

— Какво сте чули?

— Че всъщност бил голям измамник и престъпник.

— Правилно са ви казали.

— Сигурен ли си?

— Да, защото и аз бях там, като арестуваха стареца. Бях и на мястото на пожара, и въобще навсякъде.

— Значи тогава си видял и четиримата чужденци, които са се занимавали с всичко това?

— Дори живях и спах в един и същи хан с тях.

— Наистина ли? Вероятно си разговарял с тях?

— И с четиримата.

— Ще ги познаеш ли, ако ги срещнеш?

— Моментално!

— Много добре. Всъщност ние ги чакаме, защото трябва да разговаряме с тях. Но тъй като все още не сме ги виждали, лесно бихме могли да се заблудим. Ще ни ги посочиш ли, като дойдат?

— С удоволствие, стига да не се наложи да чакам дълго.

— Но ти имаш време!

— Не, вдругиден трябва да съм в Юскюб.

— Достатъчно е да почакаш около три часа.

— Прекалено много е — изръмжах аз.

— Ще ти платим.

— Да ми платите ли? Ах, това би могло да даде друг обрат на нещата. И колко ще ми платите?

— Пет пиастъра, докато дойдат.

— А ако не дойдат или пристигнат много късно, така че да не мога да продължа пътя си, защото ще се стъмни?