Пипи Дългото чорапче [Pippi Långstrump - bg]

Пипи така се зарадва, че направи челна стойка върху кухненската маса и зарита с крака във въздуха. Но Томи и Аника, без да искат, се натъжиха. Някой искаше да им отнеме Пипи. Така си мислеха те.

— Сега ще празнуваме! — провикна се Пипи, когато отново застана на краката си. — Ще празнуваме така, че Вила Вилекула да затрещи.

Тя поднесе обилна вечеря. Всички седнаха около масата, за да хапнат. Пипи изяде три твърдо сварени яйца с черупките. От време на време захапваше баща си за ухото, чисто и просто от радост, че го вижда отново. Господин Нилсон, който дотогава спеше, внезапно скочи върху масата и смаяно потърка очи, когато съзря капитан Дългия чорап.

— Я гледай ти! Господин Нилсон още ли е при теб? — попита капитан Дългия чорап.

— Разбира се, освен него си имам и други домашни животни — рече Пипи и донесе коня, комуто също даде твърдо сварено яйце, за да има какво да си дъвче.

Капитан Дългия чорап беше много доволен, че дъщеря му се е настанила така уютно във Вила Вилекула. Радваше се, че е взела чантата със златните парички, та не е изпаднала в нужда, додето го е нямало.

Когато всички бяха сити, капитан Дългия чорап измъкна от куфара си магьоснически тъпан от онези, с които негрите бият такта, когато танцуват или правят жертвени тържества. Капитан Дългия чорап седна на пода и започна да думка по тъпана. Той издаваше приглушен, особен звук, какъвто Томи и Аника не бяха чували досега.

— Съвсем по негърски — обясни Томи на Аника.

А Пипи събу големите си обувки и заигра по чорапи някакъв не по-малко странен танц. После крал Ефраим показа военен танц, който беше научил на остров Корекоредут. Той размахваше копието и подмяташе щита, а освен това тъй силно шляпаше с босите си крака, че Пипи извика:

— Внимавай да не продъниш пода!

— Голяма работа! — отговори капитан Дългия чорап и продължи да подскача. — Ти сега ще станеш негърска принцеса, дете мое ненагледно!

Тогава Пипи рипна и затанцува с баща си. Те правеха фигури един срещу друг, крещяха, пищяха и от време на време скачаха тъй високо, че на Томи и Аника им се зави свят, като ги гледаха. Сигурно и Господин Нилсон е почувствувал същото, защото през цялото време закриваше с ръце очите си.

Постепенно танцът премина в състезание по борба между Пипи и баща й. Дългия чорап така метна дъщеря си, че тя отхвръкна върху полицата за шапки, но не остана дълго там. С боен вик тя направи огромен скок през цялата кухня право връз татко Ефраим. Миг след това тя го подхвърли и той полетя като метеор с главата напред право в сандъка за дърва. Дебелите му крака стърчаха отвесно нагоре. Просто не можеше да се изправи сам. Едно, защото беше толкова дебел, и друго, защото се заливаше от смях. Смехът му кънтеше като гръмотевица в сандъка. Пипи го хвана за краката, за да го изправи, но тогава той едва не се задуши от смях. И всичко това заради някакъв си гъдел.