Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
— Невъзможно. Шахтата е напълно изолирана, а Охраната на нисшите елементи е най-сигурната в света.
Точно тогава иззад хребета се показа гоблински отряд.
Бътлър безцеремонно сграбчи Артемис за яката и го метна встрани. С другата ръка вече изваждаше оръжието си.
— Залегнете, Артемис. Време е да заработя заплатата си.
Артемис би отвърнал нещо остроумно, ако главата му не беше заровена под три фута сняг.
Четирима гоблини летяха в разпръснат строй — тъмни силуети на фона на грейналото от звезди небе. Те бързо се издигнаха до височина хиляда фута, без да правят какъвто и да било опит да се скрият. Нито нападаха, нито бягаха, просто летяха над главите им.
— Гоблини! — изрева Кореноплод и придърпа към себе си едно далекобойно неутрино. — Прекалено глупави са, за да живеят. Трябваше само да ни изпозастрелят.
Бътлър се прицели. Разкрачи се за по-голяма стабилност.
— Да чакаме ли, докато видим бялото на очите им, началник?
— Гоблините нямат бяло на очите — отговори Кореноплод. — Но дори така да е, прибери оръжието си. Двамата с капитан Зеленика ще ги зашеметим. Не е необходимо никой да умира.
Бътлър прибра зиг зауъра в кобура под мишницата си. И без това на такова разстояние беше почти безполезен. Интересно му беше да види как Зеленика и Кореноплод участват в престрелка. В края на краищата животът на Артемис до голяма степен зависеше от тях. Да не говорим за неговия собствен.
Бътлър погледна настрани. Зеленика и началникът натиснаха спусъците на различни оръжия. Нямаше резултат. Оръжията им бяха безжизнени като мишка в змийско гнездо.
— Не разбирам — мърмореше Кореноплод. — Лично ги проверих.
Естествено, Артемис пръв се досети. Изтръска снега от косата си.
— Саботаж — обяви той и хвърли настрана безполезния феин бластер. — Няма друго обяснение. Затова Бюа Кел използват лазери „Зурла“, защото по някакъв начин феините лазери са станали безполезни.
Но началникът не го слушаше. Същото важеше и за Бътлър. Нямаше време за мъдри умозаключения; трябваше да се действа. Бяха се превърнали в беззащитни мишени, ясно видими на фона на искрящия арктически сняг. Теорията на Артемис се потвърди, когато няколко лазерни изстрела оставиха димящи дупки в снега около тях.
Зеленика задейства оптичната система в каската си, като я насочи към врага.
— Струва ми се, че един от тях има лазер „Зурла“, сър. С дълга цев. Трябва да се прикрием. Бързо!
Бътлър кимна.
— Вижте. Навес! Точно под хребета.
Прислужникът грабна своя господар за яката и то повлече със същата лекота, с която дете вдига коте. Те с мъка тръгнаха през снега към навеса под хребета. Може би преди милиони години снегът се беше стопил и беше образувал леден блок, който леко се бе разтопил и после отново замръзнал. Образувалата се гънка беше оцеляла през годините и сега можеше да спаси живота им.
Те се пъхнаха под козирката и се притиснаха към ледената стена. Снежното прикритие беше достатъчно дебело, за да издържи на стрелба от всяко конвенционално оръжие. Бътлър закри Артемис с тялото си и пое риска да погледне нагоре.
— Много са далеч. Не мога да ги видя. Зеленика!
Капитан Бодлива Зеленика подаде глава изпод ледения навес и фокусира оптическия визьор.
— Е, какво са наумили?
Зеленика изчака секунда, докато силуетите станат ясно различими.
— Чудна работа — каза. — Всички стрелят, но…
— Но какво, капитане?
Зеленика чукна по каската си, за да се увери, че лещите са в изправност.
— Може би има някакво смущение в системата, сър, но ми се струва, че те нарочно не улучват целта, а стрелят високо над главите ни.
Бътлър усети как кръвта се качва в главата му.
— Това е капан! — изкрещя и посегна назад, за да сграбчи Артемис. — Всички навън! Всички навън!
И точно тогава в резултат на стрелбата се откъсна голям леден къс и петдесет тона скална, ледена и снежна маса се сгромоляса на земята.
Почти успяха. Разбира се, „почти“ не носеше печалба от една кошница сепии на гномска рулетка. Ако не беше Бътлър, никой от групата нямаше да остане жив. Нещо се случи с него. Необясним прилив на сили, нещо като внезапните изблици на енергия, които позволяват на майката да повдигне паднало дърво, за да измъкне детето си.
Прислужникът грабна Артемис и Зеленика и ги хвърли напред като камъчета по повърхността на езеро. Не беше най-достойният начин за придвижване, но със сигурност бе по-приятно от притискане под паднал лед.
За втори път Артемис се приземи по нос в снежна пряспа. Зад гърба му Бътлър и Кореноплод се измъкваха изпод козирката и ботушите им се хлъзгаха по ледената повърхност. Във въздуха се разнесе грохот на лавина и ледът под тях се пропука. Дебели късове скала и лед запушиха отвора на пещерата. Бътлър и Кореноплод се озоваха в капан.