Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Артемис се намръщи. Щом феите не можеха да използват щитовете си, спасяването на баща му щеше да стане по-трудно. Трябваше да направи промени в плана.
— По-малко приказки! — изрева Кореноплод и нахлупи меча шапка на островърхите си уши. — Излизаме в пет, искам всички ви на линия, въоръжени и опасни. Дори ти, Фоул, ако малките ти юмручета могат да стискат оръжие.
Артемис избра един феин бластер от арсенала в совалката. Постави нова батерия и нагласи оръжието на трета степен.
— Не се тревожете за мен, началник. Тренирал съм. В имението имаме достатъчно оръжие на Полицията на Нисшите елементи.
Цветът на лицето на Кореноплод стана по-морав.
— Добре, само че има голяма разлика между стрелба по картонена мишена и по живо същество.
Артемис пусна в ход вампирската си усмивка.
— Ако всичко се развива според плана, няма да имаме нужда от оръжия. В първия етап основен принцип е простотата; ще поставим наблюдателен пост до апартамента на Васикин. Когато се отвори възможност, Бътлър ще отвлече руския ни приятел и всички ние ще си поговорим с него. Убеден съм, че под влияние на хипнозата ви ще каже всичко, което трябва да знаем. Нататък е просто — зашеметяваме охраната и освобождаваме баща ми.
Кореноплод уви дебел шал около устата си.
— Ами ако нещата не се развият по план?
Очите на Артемис гледаха студено и решително.
— Тогава, подполковник, ще се наложи да импровизираме.
Зеленика усети как я побиват тръпки. Не беше от студа.
Летището бе разположено на петдесет фута дълбочина под леден блок. Всички се качиха на автоматичния асансьор до повърхността и излязоха навън в полярната нощ. Отстрани приличаха на един възрастен с три деца. Само че трите деца бяха въоръжени до зъби с нечовешко оръжие и трепереха под множеството дрехи.
Зеленика погледна локатора на китката си.
— Намираме се в областта Роста, началник. На двадесет хвърлея северно от Мурманск.
— Какво казва Вихрогон за времето? Не искам да попадна в снежна буря, която да ме отнесе на двадесет километра от целта.
— Нямаме късмет. Не мога да се свържа. Сигурно магменият стълб е висок.
— Д’Арвит — изруга Кореноплод. — Е, предполагам, че ще се наложи да вървим пеша. Бътлър, ти си специалист по тази част, затова ще водиш колоната. Капитан Зеленика, вие ще се движите на края. Имате разрешението да сритвате всеки човешки задник, който изостава.
Зеленика смигна на Артемис.
— Няма нужда да повтаряте, сър.
— Убеден съм в това — промърмори Кореноплод и на устните му заигра едва забележима усмивка.
Луната изгря и разнородната група пое на югоизток, докато стигна железопътната линия. Ако се движеха по траверсите, можеха да избегнат възможните отклонения и затъвания в снега. Напредваха бавно. Северният вятър се процеждаше през всяка пролука в дрехите им и студът хапеше кожата им като милиони електрически стрели.
Почти не разговаряха. Полярният кръг влияеше по този начин на хората, въпреки че трима от пътниците носеха костюми с нагревателни бобини.
Зеленика прекъсна мълчанието. От известно време я измъчваше една мисъл.
— Кажи ми нещо, Фоул — заговори тя зад гърба му, — баща ти като теб ли е?
За миг Артемис забави крачка.
— Странен въпрос. Защо питаш?
— Ами, ти не си приятел на Народа. Ако човекът, когото се опитваме да спасим, после ни унищожи?
Последва дълго мълчание, в което се чуваше само тракане на зъби. Зеленика видя как Артемис опря брадичка в гърдите.
— Нямаш основания за тревога, капитане. Макар че някои от начинанията на баща ми бяха откровено незаконни, той беше… той е… почтен човек. Не би му допаднала идеята да нарани живо същество.
Зеленика издърпа ботуша си от осеминчова пряспа.
— А какво се е случило с теб?
Артемис заговори през рамо и от устата му заизлиза пара.
— Аз… Допуснах грешка.
Зеленика присви очи зад гърба му. Достатъчно искрен ли беше Артемис Фоул? Беше трудно да се повярва. Още повече я изненада фактът, че не знаеше как да реагира. Дали да протегне ръка за примирие или крак за възмездие. Накрая реши да отложи преценката си за друг път.
Те навлязоха в клисура, изгладена от бушуващия вятър. Мястото не се хареса на Бътлър. Войнишкият му нюх запали червена лампичка в главата му. Той вдигна юмрук.
Кореноплод заситни отзад, докато се изравни с него.
— Проблем ли има?
Бътлър примижа от снега и се наведе да огледа за следи.
— Може би. Удобно място за засада.
— Може би, ако някой знае, че идваме.
— Възможно ли е? Кой би могъл да знае?
Кореноплод изсумтя и дъхът образува облаци пред лицето му.