Величието на Франция

Малигувица дойде и остана. Също толкоз едротела, колкото и Барберин, но инак без и дума да става за сравнение между нейните телеса и набитата, стегната плът на дойката, тя нямаше нито капчица ум и разум в голямата си чорлава глава и бивайки самото въплъщение на самохвалството и празнодумството, а също безкрайно наивна и суеверна, Малигувица се кръстеше най-малко двайсет пъти дневно, току сключваше пръсти срещу уроки, хвърляше сол през рамо, дордето се въртеше край гозбите си (между другото наистина превъзходни), или пък прекарваше пръст по плочника зад себе си, та да не би случайно Лукавия тъй да й запретне фустите, че чак да я закачули, докато стоеше наведена над огнището.

Малигувица дойде в Мепеш заедно с дъщеря си, именуваща се Сюзон, но която по-късно всички привикнаха да наричат Гавашет46 и това прозвище си й остана. По онова време това бе тригодишна, смугла като сарацинка лудетина, тънка и грациозна като сабя, с искрящи бадемовидни очи и способна да те изкара вън от кожата ти от гняв с хитрините си, ако не бе инак тъй благодушна. Шестгодишен и вече достатъчно силен, аз често я носех на конче, докато Катрин, свила се на ниското си столче, намусено ни наблюдаваше изпод русите си, падащи на муцунката й плитчици, а Малката Еликс току преглъщаше яда си, без обаче да смее да пипне Гавашет дори с пръст, тъй като Малигувица имаше будно око и ловка ръка.

Що се отнася до раждането на Гавашет, която тя слагаше не само над всичките си деца, но и над съпруг, майка, баща, дядо и баба, Малигувица го изкарваше същинска мистерия, доукрасявайки я с безброй кръстни знаци, като хвърляше в огъня щипка подир щипка сол — Дето и без това е толкова скъпа! — негодуваше Совтер — и правеше какви ли не още маймунджилъци. Неспособна обаче да си държи езика зад зъбите, тя поне веднъж месечно изплюваше камъчето ведно с рояк недомлъвки и поверителни гримаси, при туй с вид дълбоко разкаян и сконфузен.

Гавашет, уви (туй „уви“ обаче доста понамирисваше на лицемерие), изобщо не била дете на Малигу, а дъщеря, и то по силата на точно определени обстоятелства, на някакъв руми, главатар на една въоръжена разбойническа банда, нападнала и ограбила дома им преди четири години, който поискал да му дадат всичкото осолено месо, що висяло по гредите, заплашвайки, че в противен случай ще им подпалят току-що покълналото жито, ще им урочасат кравите и ще изсекат лозето. При думата „лозе“ Малигу начаса се съгласил на всичко. Но веднъж получил месото, главатарят на румите — едър и хубавеляк мъжага с вид на същински принц, току впил катранените си магьоснически очи в Малигувица и като начертал с палец един кръст на гърдите й, а втори — на корема, рекъл на смесено каталано-провансалско наречие: „Довечера ще те чакам в плевника в часа, когато чуеш да изкряска улулица. Не дойдеш ли, ще сторя тъй, че вътре в тялото ти, в корема и гърдите ти да пламне огънят на пъклото и да те гори, дордето свят светува!“ И тъй, щом дочула в полунощ крясъка на улулица (междувременно мъжът й здравата се бил напил, за да забрави загубата на осоленото си месо и сега спял до нея като пън), треперещата Малигувица нахлузила дървените си обуща и против волята си, разбира се, се запътила към плевника, където сред непрогледния нощен мрак главатарят на румите я проснал връз една бала сено и я насилил повече от петнайсет пъти наред. „Без при туй самата аз да прегреша — твърдеше Малигувица, — тъй като бях заставена чрез магия и принуда!“