Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Капитан Сатер се обърна и го изгледа с гняв.
— Слез долу, Дръдър. Виж какво са намерили момчетата ни в трюма. Дъх на Гуглата, виж дали все още са живи. Върви! Вън!
Абли Дръдър оголи кривите си зъби срещу Бочълайн и драсна навън.
Сатер въздъхна разтреперано и отново се обърна към чародея.
— Какво тормози този кораб? Като че ли самият въздух се е стегнал от ужас — само заради един писък. Чуйте корпуса — сякаш всеки момент ще се пръснем. Обяснете това! И защо в името на Качулатия сте се облекли като за битка?
— Господин Рийзи — каза тихо Бочълайн, — налей ни вино.
— Не искам вино! — отсече Сатер.
Бочълайн я изгледа намръщено и каза:
— Налей ми вино, господин Рийзи.
Емансипор отиде до сандъка, в който господарят му държеше запасите си от прашни глинени делви, бутилки и колби. Докато се навеждаше, за да порови из колекцията за нещо по-безвредно, Бочълайн заговори отново:
— Паниката е обичайно бедствие, когато се събудят духове, капитан Сатер. Като полен във въздуха или семената на ужаса, които пускат корен във всеки незащитен смъртен ум. Призовавам ви да внимавате, за да не погълне ужасът разума ви.
— Значи онзи писък беше просто от безумен ужас?
Емансипор почти видя смътната усмивка, която трябваше да е придружила следващите думи на Бочълайн.
— Разбирам, че идеята за освободени духове не е достатъчна, за да ви притесни, капитане, и съм впечатлен. Явно имате богат списък от предишни преживявания, които са заздравили нервите ви. Всъщност съм облекчен от поведението ви, предвид обстоятелствата. Тъй или иначе, онзи писък възвести най-ужасната смърт на един от екипажа ви.
Зад Емансипор настъпи тишина, докато той вдигаше пред очите си бутилка от черно мехуресто стъкло и потръпна, като видя дебелия лъскав печат на череп на тялото и венец от стъклени кости около късото гърло. Припряно върна бутилката на мястото ѝ и посегна за друга.
— Духовете — заяви с хладен, мъртвешки тон капитан Сатер — рядко притежават способността да убият жива душа.
— Съвсем вярно, капитане. Има изключения, разбира се. Има го и проблема с Червения път, Накрай смеха и буйното му течение. Крайно мръсно стечение на събития, уви. За да съм по-сигурен какво се е разбудило долу, трябва да поговоря със спътника ми Корбал Броуч…
— Още един проклет чародей…
— Заклинател по-точно.
— И къде е той? Преди малко беше на палубата, но после изчезна — очаквах да заваря зловещия евнух тук с вас.
Емансипор намери друга бутилка без плашещи печати по мътно зеленото стъкло. Задържа я на светлината на фенера и не видя нищо нередно да плува в тъмната течност вътре. Доволен, взе бокал, издърпа запушалката и наля на господаря си пълна доза. После много предпазливо подуши.
„Да, това си е чисто вино.“ Изправи се успокоен и го поднесе в лявата, облечена в метал ръка на Бочълайн, докато чародеят казваше небрежно:
— Капитан Сатер, съветвам ви да се въздържате от изказване на такива груби… определения в описанието си на Корбал Броуч. Както може да потвърди господин Рийзи, вежливостта на моя спътник е също толкова жертва на проклета изолираност, колкото и неговата…
— Добре, добре, този човек е проклет рак, сврян в ъгъла. Не ми отговорихте обаче — къде се е дянал?
— Ами… — Бочълайн замълча и отпи глътка вино — предвид професионалните му занимания бих допуснал, че… — Внезапната, необяснима пауза на чародея се проточи, пет, седем, десет удара на сърцето, преди той бавно да се обърне към Емансипор. Странен огън грееше в ледените му обикновено очи и капчици пот лъснаха на челото му и заблещукаха в брадата и подрязаните му мустаци. — Господин Рийзи. — Гласът на Бочълайн прозвуча приглушено. — Върнали сте бутилката в сандъка ми?
— Ъъ, да, господарю. Искате ли още?
Стисналата бокала ръка вече трепереше. Непривично рязка стъпка и Бочълайн вече тикаше меча в ръцете на Емансипор.
— Вземи това, бързо.
— Господарю?
— Тъмнозелена бутилка ли, господин Рийзи? Обикновено стъкло, издължена издута шийка?
— Да, тя беше…
— Следващия път — изпъшка Бочълайн със зачервено лице — цвят никога досега невиждан от Емансипор, особено на обикновено бледото пълно лице на господаря му. — Следващия път, господин Рийзи, всяка от подпечатаните с череп бутилки…
— Но, господарю…
— Кръвно вино, господин Рийзи, най-убийственото — формата на шийката е предупреждението. — Вече дърпаше ризницата си, сякаш нещо ужасно го мъчеше под корема. — Предупреждението… о, богове! Дори девица тоблакай би се усмихнала! Излез, господин Рийзи — махни се оттук!