Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Чувам вода, Бърдс, заклевам се. Шуртене и скърцане, и стонове… богове, побърква ме!

— Млъкни, проклет да си!

— И виж тези пирони — тия, новите — виж как капят червено…

— Ръждива вода е…

— Не е…

— Стига — виж, Хек е напред.

Това успя да накара Гъст Хъб да замълчи и вече се чуваше само забързаното му дишане до нея, както се бяха присвили в центъра на дъсчената пътека по дължината на кила. Напрегнаха очи към люшкащото се петно светлина на фенера на петнайсет крачки напред. Видяха как черната изкорубена врата се открехна и отвори.

След това силуетът на Хек Ърс затули светлината.

— Виж! — изсъска Гъст. — Той влиза!

— Смел мъж — промърмори Бърдс Мотъл. — Трябваше да се омъжа за него.

— Не е чак толкова смел — отвърна ѝ Гъст.

Тя бавно извади ножа си и се обърна срещу него.

— Какво каза?

Гъст Хъб не обърна внимание на опасния ѝ тон и само кимна напред.

— Виж, той наднича вътре.

— О, добре. — Тя прибра ножа.

Хек се отдръпна и затвори вратата към носовия отсек на трюма, обърна фенера и бързо закрачи към тях.

— Нищо — каза. — Никой и нищо няма там.

Гъст Хъб изскимтя и плесна с ръка по превързаната рана на главата си.

Хек и Бърдс го зяпнаха.

— Нещо ме ухапа!

— Какво точно ти ухапа нещото? — попита Хек. — Вече е призрачно ухо, Гъст Хъб. Няма го, забрави ли?

— Заклевам се…

— Въображението ти е — рече Бърдс Мотъл. После се обърна към Хек Ърс. — Е, и какво правим сега?

Някой идваше по пътеката. Обърнаха се и видяха слизащия към тях Абли Дръдър.

— Претърсихме и прочие, сър — каза Хек, след като помощник-капитанът се приближи. — Нищо не намерихме, нито някакви следи.

— Целият екипаж се е събудил и въртят очи във всички посоки — каза Абли. — И ненамирането на нищо не върши работа…

— Броят ли? — попита Хек. — Кой липсва?

— Плетачката на въжета Брив.

— Сигурно ли е, че е тя?

— Така ми казаха. Ниската с оранжевата коса и косматите крака…

— А Горбо там ли беше?

Абли Дръдър кимна.

Хек и Бърдс се спогледаха и Хек попита:

— Сигурен ли сте в това?

Абли Дръдър се намръщи.

— Да. Той докладва, че Брив липсва.

— Сериозно? — изсумтя Бърдс Мотъл.

— Не ме ли чу?

— И никой друг не липсва?

— Ами, само онзи, дебелият пътник, дето винаги лови риба.

— Оу! — Гъст Хъб плесна отново с ръка по превръзката.

— Какъв ти е проблемът? — намръщи се Абли Дръдър. — Какво ти е на главата?

— Не чухте ли? — попита Бърдс. — Някой взе, че му отряза ухото — докато спял, ако можете да го повярвате. И сега е призрачно ухо.

— Можеш ли да чуваш призраци?

Тримата бивши войници зяпнаха помощник-капитана за миг, после Хек Ърс каза:

— Може, само че понякога го хапят.