Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Разумно — промърмори Бочълайн. — Твърде много конкуренция има в тези води, да не говорим за риска да се окажат плячка. Е, господин Рийзи, това, което описваш, е изцяло морско същество, което обитава сушата само при раждане, като костенурките и денрабите. И все пак са напълно способни да действат ловко на палубата на рибарска лодка. От това трябва да приемем, че могат да оцелеят и извън водата, ако се наложи. Но чудя се, за колко дълго?
Емансипор сви рамене.
— Казват, че приличали на гущери, но дълги, и можели да стоят на задните си крака. Имат дълга мускулеста опашка и две ноктести ръце, макар да разправят, че най-лошото е захапката им — могат да откъснат човешка глава наведнъж и да строшат черепа като яйце… — Замълча, щом Бочълайн бавно се наведе напред и го прониза с очи.
— Крайно интересно описание.
— Не бих го нарекъл точно така, господарю.
Бочълайн се отдръпна.
— Прав си всъщност. Благодаря, господин Рийзи. Вярвам, че вече си се съвзел?
— Да, господарю.
— Добре, заеми се с ризницата ми тогава, и по-бързо.
— Бързо ли, господарю?
— О, да. Скоро ще навлезем в Червения път, господин Рийзи. Тази нощ — добави Бочълайн, докато ставаше, и потърка ръце — ще се окаже изключително чаровна. Щом свършиш с бронята, наточи и меча ми — онзи с червеното острие.
„Броня? Меч?“ Емансипор премаля от надигащия се страх и чак сега си даде сметка за ужасната какофония от звуци, прииждащи от всички страни. Пращящите греди, жалното скърцане на свръзки и разхлабени пирони, странните стонове на същества, които се блъскаха в корпуса, хлъзгаха се отдолу и излизаха от другата страна.
„Сънкърл“ се люшкаше като пиян и небето зад мътното стъкло на люка съвсем потъмня.
А някъде долу в трюма някой изпищя.
Бена Младата чу ужасния крясък и се присви още по-ниско във вранското гнездо.
„О, да, мила ми дъще, нощта започва! Много са ужасните тайни на Накрай смеха и ако можехме да полетим на черни криле, сега е времето да напуснем гнездото, миличко! Но кой на този свят може да избяга от ужасите си? Ръце на очите, нали, и викове да удавят всички злочести скърби, а умът си има свои криле, да, тъй че внимавай със сетния полет! Право в бездната с всичката плът зад тебе!“
Звездите се вихреха чужди отгоре и „Сънкърл“ се люшкаше безпомощно, сякаш вятърът най-сетне го беше докопал в хватката си. Черни вълни ближеха корпуса.
„Но ние сме в безопасност, миличка, ние сме над окаяните съдби. Като кралици сме. Богини!“
Нов писък отекна от тъмното долу и Бена Младата осъзна, че не се чувства като кралица, нито като богиня, и че тази мачта и скърцащите въжета почти на ръка разстояние изобщо не изглеждат достатъчно далече от ужасите, които се развихряха под палубата на „Сънкърл“.
А до нея Бена Старата мълвеше и стенеше и рошавата ѝ коса пърхаше и галеше лицето на дъщеря ѝ като криле на нощни пеперуди.
— Кой пищеше така? — попита ядосано Хек и протегна фенера колкото можеше напред, а сенките затанцуваха и грубите мокри греди забърсаха темето му. Присви очи в сумрака на трюма и по кожата му изби студена пот.
И други вече се бяха събудили, но малцина се бяха осмелили на нещо повече, освен да се струпат при капака, извеждащ от каютите на екипажа, и Ърс си спомни — с колеблива насмешка — облещените им очи, зяпналите усти, кръгли и тъмни като малките дупки по скалните стръмнини, където гнездяха гущери. „Страхливци!“
Какво пък, те не бяха служили войници, нали? Нито един от тях, тъй че беше естествено да разчитат на Хек, Гъст и Бърдс Мотъл, не че някой от тях беше много свободен да упражни професията си. Не, и това идваше от само себе си при твърдата увереност, че нещо се е развихрило бързо долу, в някоя тъмна и гадна дупка. Тъй че той стоеше тук с Бърдс и Гъст до него, с фенер в ръка, и двамата зад гърба му носеха мечове, Гуглата да ги благослови.
— Брив е изчезнал — каза Гъст Хъб с напрегнат разтреперан глас. — Слязъл тука за буре с нещо.
— Брив? Помощник-готвачът ли? — попита Бърдс Мотъл.
— Не, помощник-дърводелецът.
— И той ли е Брив?
— И той, и Брив, дето плете въжетата, също.
Хек се намеси в глупавия им разговор.
— Значи Брив липсва, добре.
— Помощник-дърводелецът Брив, да.
— И е слязъл тук долу, а?
— Не знам — отвърна Гъст Хъб. — Ако тия писъци бяха негови, но не знаем със сигурност, нали? Може пък някой от другите Брив да е пищял, де да знаем.