Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
— Да, сър.
— Ето защо, за твое собствено добро и — по-важно — за мое, съм принуден да конфискувам запасите ти от дъранг за времетраенето на това пътуване и то, ако се наложи, от този момент.
— О, сър, това ще е лошо.
Едната вежда се повдигна.
— Лошо ли, господин Рийзи?
— Да, господарю. Лошо. Нервите ми, разбирате ли. Нервите ми. Не са каквито бяха.
— И какво толкова терзае нервите ти, господин Рийзи?
Е, точно това беше въпросът, нали? Онзи, който дърангът помагаше на Емансипор да избегне, а сега господарят искаше от него най-ужасна трезвеност, в която всякакво бягство щеше да му е отказано. Изведнъж онемял, Емансипор посочи грамадния дървен сандък до стената.
Бочълайн се намръщи.
— Детето на Корбал Броуч ли? Е, господин Рийзи, но това е глупаво. Да се е измъквало изобщо? Всъщност ти го видя само веднъж, и то в самото начало на това пътуване, нали? Освен това никаква вяра ли нямаш в обвързванията и преградите, които съм поставил около този скромен хомункулус? Параноята, длъжен съм да добавя тук, е обичайно поражение сред злоупотребяващите с дъранг.
— Господарю, всяка нощ го чувам. Гъргори, стене и гука.
— Подходящите усти и гласни трактове нямат особена важност според преценките на Корбал. Такива звуци са съвсем естествени предвид физическите ограничения на съществото. Освен това — тонът на Бочълайн изведнъж се втвърди — ние винаги ще имаме гости в компанията ни, много от които далеч не толкова приятни като чудатата колекция на спътника ми от органи и телесни части в този сандък. Бях останал с впечатлението, господин Рийзи, че прие тази служба с пълното разбиране за такива неща. В края на краищата моето основно хоби е призоваване на демони. Докато приятелят ми Корбал Броуч изследва загадките на живота и смъртта и всичко, което е помежду им. Не се ли подразбира, че всички ние ще преживяваме множество странности в хода на приключенията ни? Всъщност би ли предпочел да не е така?
На това Емансипор не намери никакъв възможен отговор. Зяпна онемял, без да откъсва поглед от Бочълайн.
Най-сетне магьосникът се обърна с едва доловима въздишка.
— Тъй или иначе, господин Рийзи, детето изобщо не би трябвало да е повод за притесненията ти. Мисля, че говорих с теб по тази тема преди — скоро след като се отправихме в открито море всъщност. Този кораб беше в пристанището на Молл както за презареждане с припаси, така и за ремонти, освен наемането на нов екипаж. От тези цели тъкмо ремонтите са свързани с неприятната ситуация, която ни предстои.
Бочълайн замълча, отиде до задния люк и надникна навън.
— А, свечерява се, господин Рийзи. И много скоро ще сме в гърчовете на Накрай смеха. Железни пирони, господин Рийзи. Закупени в Печалния Молл.
Емансипор се намръщи. Споменаването за това събуди нещо в главата му. Гласовете на двама приятели в една кръчма. Крийги и Дъли, да, крадльовците. „Пирони. Железни пирони…“
Бочълайн се обърна през рамо към него.
— Я ми кажи, господин Рийзи, след като си родом от Печалния Молл: какво точно е джорлиг?
Хек Ърс знаеше, че трябва да спи чак докато прозвучи камбаната за нощната вахта, но умът му беше вихрушка от тревоги, страхове и глождещи опасения. Беше понятно, че прехвърлянето на дежурствата от дневни на нощни ще е свързано с бавно приспособяване, с колеблив преход, да. И макар че Бърдс Мотъл, изглежда, можеше да потъне в дълбок сън на мига, какво пък, тя беше служила в помощната част на гарнизона на Псалта в град Толл, нали? Най-близкото до истински войник от всички тях. А колкото до Гъст Хъб, късметът на този човек наистина бе впечатляващ. Представи си, да загуби едното си ухо просто ей така, а после корабният резач тикна в ръцете му бутилка с нектар от д'баянг — и една глътка от него може да те приспи така, че да не усетиш мърдането в корема на самата Бърн, колкото и планини да се срутят.
Уви, горкият Хек Ърс още си имаше две уши и нищо от войнишката дарба да заспиш по всяко време и навсякъде. Тъй че тъпчеше по палубата унил и злочест като котарак с отрязани мустаци. А там, при кърмовото перило, беше един от пътниците, по-дебелият, когото никой изобщо не виждаше, освен когато го видеха, а това изобщо не беше обичайно, само дето беше целият загърнат в черно и с дръпната качулка.