Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

— Този писък не беше на джорлиг — заяви Емансипор Рийзи и облиза внезапно пресъхналите си устни.

Бочълайн, който все още оправяше ръкавите на ризницата си, го погледна и повдигна вежда.

— Господин Рийзи, това беше смъртен вик.

— Не ми казвайте, че Корбал Броуч е…

— Разбира се, че не е. Твърде далече сме от суша, та господин Броуч да налита на този екипаж. Очевидно би било крайно неразумно, защото кой тогава ще кара кораба? — Бочълайн навлече черните ръкавици и протегна ръце, та Емансипор да затегне кожените връзки на китките. — Изключително жален вик — промълви некромантът. — Всичко е предизвестено, разбира се.

— Ония пирони ли, господарю?

Магът кимна рязко.

— Изобщо не е за препоръчване да се освобождават духовете на мъртвите, да се измъкват от местата им на вечен покой.

— Утешително е някак да си мислиш, че има такива неща като места на вечен покой, господарю.

— О, извинявам се, господин Рийзи. Такива места не съществуват, дори и за мъртвите. Небрежно използвах клише. По-скоро местата им на вечен затвор.

— О.

— Естествено, духовете се радват на неочакваната свобода, тъй че лесно си представят безобразни поводи и възможности, повечето от които за жалост са фалшиви, не повече от заблуди. — Отиде до меча си и измъкна тъмното острие от ножницата. — Това прави определени смъртни толкова… полезни. Корбал Броуч добре разбира такива пакостливи духове.

— Защо тогава се приготвяте за бой, господарю?

Бочълайн го изгледа продължително, после се обърна към вратата.

— Имаме гости.

Емансипор подскочи.

— Няма нужда от паника, господин Рийзи. Покани ги да влязат.

— Да, сър.

Вдигна резето и се дръпна, щом капитан Сатер с първия помощник-капитан след нея влязоха. Жената беше пребледняла, но иначе лицето ѝ беше безизразно, докато Абли Дръдър изглеждаше все едно е дъвкал бодливи таралежи. Изпъна крив пръст към Емансипор и изсъска:

— Всичко е по твоя вина, Карък!

— Тихо! — сряза го капитан Сатер и сивите ѝ очи се впиха в Бочълайн. — Стига преструвки. Вие сте заклинател.

— По-скоро чародей — отвърна Бочълайн. — И не знам за никакви преструвки, капитане.

— Той е вонящ маг — почти изръмжа Абли Дръдър. — Сигурно е и по негова вина! Хвърлете ги за храна на денрабите, капитане, и ще стигнем до нос Безнадежден без неприятности… Кълна се в Бурните ездачи! — възкликна той, едва сега видял бойното снаряжение на Бочълайн, и заотстъпва заднешком към вратата; ръката му се стегна около дръжката на късия меч на колана му.