Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч

Стомахът му се възмути с изумителен ефект, устата му изхвърли сдъвкания плъх на цял човешки бой дължина и той тупна на пътеката и остана да лежи на гръб с щръкнали нагоре крачета, а олигавеното с кръв езиче увисна настрани от устата му.

Хек Ърс междувременно беше затиснат от обезглавения първи помощник-капитан — който явно си искаше глава и смяташе, че всяка ще му свърши работа. Ето защо забрави за всякакви рискове от това, че държи фенера, и в крайно затрудненото си положение предпочете да го използва като оръжие, без да си дава сметка, че такова оръжие всъщност би било ефективно само в тила на противника му. В главата тоест, която я нямаше. Фенерът се пръсна, маслото пламна и подпали брадата на Ърс.

Ърс хвърли фенера настрани и той падна точно между краката на Бърдс Мотъл, която тъкмо в този момент се надигаше. Щом пламъците лумнаха към долните ѝ части, тя изрита фенера, залитна назад, хлъзна се и падна до мъртвия плъх, главата ѝ до главата му. Чу се силен пукот, очите на Бърдс се облещиха и тя се отпусна на дъските, изгубила свяст.

Кръвта беше изгасила тлеещата брада на Хек и той се вкопчи в ръката, която го стискаше за гушата, и започна да чупи пръстите един по един. Абли Дръдър нададе няколко анални изпъшквания, вероятно от болка. Най-сетне Хек Ърс успя да се измъкне, затисна помощник-капитана и го заудря с юмруци по гърба в безсилна ярост.

Гъст Хъб се надигна над тях. Ужасната му останала без уши глава се очерта на трепкащата светлина на пламъците, повърнатото бе оцапало брадичката му и се смесваше с кръвта, стичаща се по скулата му. Облещените му очи се впиха в Хек Ърс.

— Убий го! Убий го! Убий го!

— Опитвам се, тъпак проклет! — изрева Хек. — Дай ми меч! Нож! Каквото и да е, въжета ми дай, проклет да си!

Гъст Хъб заотстъпва назад по пътеката.

— А, не! Аз се махам — и изобщо няма да се връщам тук долу! Изобщо.

Хек изруга и се пресегна за ножа си. Успя да го извади и все още възседнал мятащото се тяло на Абли Дръдър, се изви и преряза сухожилието зад дясното коляно на помощник-капитана, после и зад лявото.

— Пробвай да вървиш сега! — изръмжа, а после се изкиска, изпълзя заднешком по пътеката, изскимтя, понеже пламъците го опариха, и скочи към Бърдс Мотъл.

— Събуди се, скъпа! Трябва да се махаме оттук — събуди се!

При третия силен шамар клепките ѝ трепнаха, после очите ѝ се отвориха и тя го зяпна неразбиращо.

Но Хек не можеше да губи време да ѝ обяснява и я задърпа да стане.

— Хайде, миличко. Някакъв демон има тук долу. Гъст вече драсна, кучият му син. Хайде, да се махаме.