Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— По-рано наричаха тази ситуация пат — каза тя.
— И днес се нарича така — небрежно отвърна Анджелика. — Обаче ти се заблуждаваш — в момента може би вие имате преимущество, но това няма да ви спаси от загубата. — Тя почти тъжно поклати глава, в продължение на секунда изгледа настойчиво Черити и започна неспокойно да крачи напред-назад из стаята. Пръстите й несъзнателно се свиваха и отпускаха. — Не знам коя си — каза тя. — Но не ми се вярва, че си една от тази купчина хлапаци, които наричат себе си бунтовници. — Тя пренебрежително погледна към Кент. — Би трябвало да се откажеш.
— Така ли? — каза Черити.
Анджелика енергично кимна.
— Нямаш никакви шансове. Никой не може да се противопостави на Морон.
— Може би никой досега не се е опитвал? — попита Черити.
— Морон не е просто един свят — сериозно отвърна Анджелика. — Това са стотици, може би хиляди светове. Дори да предположим, че вие победите, те ще дойдат отново. Това, което е направила Лидия, е същото, което правите и вие: убий един ездач и те ще убият сто от нас. Освободи една планета и те ще дойдат и ще я разрушат. — Тя настойчиво погледна Черити и продължи да крачи из стаята. Ръцете й се вдигнаха в почти заклинателен жест. — Наистина ли вярваш, че вие сте първите, които се опитват да прогонят Морон? — каза тя. — Вече е правено, в десетки светове. Никой от тях днес не съществува. Морон унищожава всичко, което не може да притежава.
— Ти знаеш прекалено много за една обикновена жрица — каза Черити.
Анджелика се засмя надменно.
— Аз бях посветена — каза тя. — Бях в някои от тези светове, за които разказвах. Вие смятате Морон за жесток, но това не е вярно. Тази планета би загинала, както и много други преди нея, ако господарите не бяха дошли.
— Разбирам — иронично каза Черити. — Те само искат да ни закрилят, нали? Затова и превърнаха деветдесет процента от Земята заедно с нейното население в радиоактивен прах. Колко безкрайно великодушно от страна на твоите приятели.
— Болезнено е да изрежеш тумора — студено отговори Анджелика. — Но понякога спасява живота. — Тя се засмя съвсем тихо и отново размаха ръце. — Не вярвах да ме разбереш. Но си струваше да опитам.
Движението й беше толкова бързо, че Черити почти не го видя. В момента, когато Анджелика профуча край нея, тя разбра, че всичките й приказки бяха имали за цел само да я забаламосат и да отклонят вниманието й от истинските намерения на Анджелика. Но вече беше прекалено късно.
Анджелика изненадващо скочи край Скудър; протегнатата й ръка изплющя върху плоската метална кутия на шкафа до вратата. И Черити видя как върху него затрептя зелена светлина.
Кент, Скудър и Черити извикаха почти едновременно и се опитаха да се хвърлят върху жрицата на Шаит.
Гърк яростно изсъска и посегна към роклята на Анджелика, но не успя да я хване и несръчно се просна по очи.
А Лидия извади изпод якето си малкия автоматичен пистолет, който Кент й беше дал и стреля в гърба на сестра си.
В малката стая гърмежът отекна почти оглушително. Анджелика се завъртя и се блъсна в стената, за секунда се взря в сестра си и с широко отворени, невярващи очи много бавно падна на колене. Беше мъртва още преди да докосне пода.
С един скок Черити се озова до Лидия и грабна оръжието от ръцете й.
— Да не си полудяла? — изсъска тя.
Лидия я погледна, но погледът й сякаш минаваше през нея. На устните й се появи странна усмивка. Черити потрепера.
— Защо го направи? — попита тя. — Тя беше твоя сестра, Лидия!
— Тя ме избра — прошепна Лидия. — Тя избра децата ми. Трябваше да я убия.
— Да, и по този начин вероятно погуби всички ни — гневно каза Кент. Той коленичи до Анджелика, обърна я по гръб и с върха на пръстите си потърси пулс на шията й. — Мъртва е — напълно излишно каза той. Когато погледна Лидия, очите му пламтяха от гняв. — Защо ми трябваше да ти давам оръжие?
— Може би за момент ще спрете да се карате — намеси се Гърк, — и ще погледнете нататък. — Костеливият му пръст сочеше кутията, която Анджелика беше докоснала. Зелената светлина на предната й страна все така примигваше, но сега ритъмът беше станал по-бърз.
Черити даде на Скудър автоматичния пистолет, който беше взела от Лидия, пристъпи към шкафа и се наведе над миниатюрния апарат. Конструкцията му й беше напълно непозната. Малко приличаше на старомоден телефон, защото имаше шайба с някакви неразбираеми символи. Обаче имаше не слушалка, а няколко бутона, един от които сега светеше.