Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Боже мой! Онзи жалък лицемерен нещастник им е помагал да превърнат Светилището в бардак? — Върховният Изкупител се отпусна назад, задъхан от чудовищната идея. — Трябва ни пречистване от корен, трябват ни непрестанни Символи Верую до края на годината… трябва да изтръг…
— Ваше Блаженство — прекъсна го Боско — все още далеч не е ясно дали този харем е създаден с цел опетняване. Дори изобщо не съм сигурен, че става дума за харем — прилича по-скоро на място за изолация. Доколкото успях да изясня от записките му, макар и безумни, Пикарбо е търсил нещо. Нещо съвсем конкретно.
— Какво толкова може да открие в червата на някоя тлъста кучка?
— Все още не знам, Ваше Блаженство. Може да се наложи пречистване и то голямо, но би трябвало да изчакаме, докато стигнем до корена, преди да почнем да палим свещи на Господа.
Разбира се, нямаше предвид обикновени восъчни свещи.
— Внимавай, Боско. Мислиш си, че стоиш над мен като знаеш разни неща, но аз знам… — Върховният Изкупител вдигна пръст срещу Боско и повиши глас. — … АЗ ЗНАМ, че знанието е извор на всяко зло. Онази мръсница Ева искала да знае и тъй навлякла на всички ни грях и смърт.
Боско стана и пристъпи към вратата.
— Изкупител Боско!
Боско се обърна и погледна съсухрения старец.
— Когато доведеш Кейл, той трябва да бъде екзекутиран. Ще издам заповед още днес. И няма какво да се ровиш из разврата на онзи мръсник Пикарбо. Искам да пречистиш всички, които са имали работа с него. Не ме интересува дали са невинни. Пред заплахата от ерес не можем да рискуваме — изгори ги, а нататък Господ има грижата. Невинните ще получат по-голяма награда в отвъдното.
Някой зорък страничен наблюдател би забелязал как Лорд-Боеца примига, сякаш бе взел бързо решение. Но това можеше и да е само измама на слабото осветление. Той прекрачи напред и се приведе, сякаш за да намести възглавниците около Върховния Изкупител. Но вместо това той взе едната и с внимателно, но твърдо движение я притисна върху съсухреното старческо лице. Всичко стана тъй небрежно и бързо, че едва част от секундата преди възглавницата да запуши устата му, Върховният Изкупител с ужас разбра какво го чака.
Две минути по-късно Боско излезе от спалнята и видя как високият Изкупител веднага става, за да отиде при господаря си.
— Той заспа докато разговаряхме. Вече не е същият. Наглеждай го по-добре.
Боско не само уби Върховния Изкупител, но и го излъга. Не му каза за истинските размери на колекцията от млади жени на Пикарбо, нито пък за нарастващите си подозрения каква цел са имали отвратителните експерименти на покойния Лорд на Дисциплината. Трябваше му време, за да обмисли какво да прави с жените, но те щяха да се превърнат в извънредно удобен претекст за следващия му ход — да поеме пълната власт над Светилището — и в нагледен урок за Кейл след неговото завръщане.
На третия ден Кейл догони Изкупителите и ги видя да завиват на запад, с което се отдалечаваха от Хенри Мъглата и Рива. След още ден те завиха на изток, а това щеше да ги отведе в заплашителна близост до двамата. Докато ги следваше и се надяваше пак да завият, случи се единственото наистина необикновено произшествие през последните дни.
Наближаваше назъбения ръб на една полусрутена могилка. Когато зави зад ъгъла, той се сблъска с някакъв мъж, отиващ в обратна посока. Кейл бе толкова изненадан, че загуби равновесие и едва не се подхлъзна върху ситните камъчета, а мъжът, застанал на по-стръмното, не успя да намери опора и тежко се просна по гръб.
Това даде на Кейл време да измъкне ножа, който бе откраднал от Лорда на Дисциплината, и да се надвеси над непознатия. Човекът обаче бързо надви изненадата от странната среща, изпъшка и понечи да стане на крака. Кейл размаха ножа, за да му поясни, че трябва да остане на място.
— Тъй — каза мъжът с любезна досада. — Първо се блъскаш в мен, а сега искаш да ми прережеш гърлото. Не си много дружелюбен.
— И друг път са ми го казвали. Какво правиш тук?
Човекът се усмихна.
— Каквото прави всеки в Келявите земи — опитвам се да се измъкна.
— Няма да питам повторно.
— Всъщност мисля, че не е твоя работа.
— Аз държа ножа, значи решавам кое е моя работа.
— Добре казано. Може ли да стана?
— Засега няма да мърдаш.
Непознатият приличаше на човек, видял доста странни неща през живота си, но явно беше озадачен да срещне сред Келявите земи едно тъй младо и хладнокръвно момче.