Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
Човекът се разсмя. Звукът беше крайно неприятен и в цялото Светилище може би само Боско не се боеше от него. Напомняше звук на мъртво създание, поддържано още на този свят само от неописуема злоба и гняв.
— За какво пожелахте да ме видите, Ваше Блаженство?
Върховният Изкупител продължаваше да го гледа втренчено.
— Онова момче, Кейл.
— Да, Ваше Блаженство?
— Той те направи на глупак.
— Как така, Ваше Блаженство?
— Ти имаше планове за него.
— Знаете, че имах, Ваше Блаженство.
— Той трябва да бъде върнат.
— Нямаме разногласия по въпроса, Ваше Блаженство.
— Върнат и бичуван.
— Разбира се, Ваше Блаженство.
— После обесен и разкъсан на четири.
Боско не отговори.
— Той уби Изкупител. Трябва да се превърне в Символ Верую.
Боско се позамисли.
— От моето проучване стана ясно, че виновни са другите двама послушници. Възможно е да са подмамили Кейл да избяга с тях. Те са били въоръжени, той не. Вярно, Кейл трябва да бъде наказан за назидание. Разкъсването обаче ми се струва излишно. За другите — да, вината е тяхна.
Последва презрително сумтене, което приличаше на задавяне.
— Ха! В теб няма и капка жал, Боско. Просто говори твоята гордост. Няма значение дали Кейл е убил Пикарбо или са другите двама. Бога ми, готов съм да изгоря цялото спално заедно с тях.
Върховният Изкупител си бе позволил твърде силно вълнение и сега се давеше в собствената си слюнка. Той кимна към каната вода върху нощната масичка. Боско му я подаде без да бърза. Човекът отпи шумно. След малко върна обратно олигавената и мокра кана. Боско я остави на масичката с изражение на изискана погнуса.
Постепенно задавеното дишане на Върховния Изкупител почна да се забавя и успокоява. Злобата по лицето му обаче стана още по-силна.
— Разкажи ми тази история с Пикарбо.
— История ли, Ваше Блаженство?
— Да, история, Боско — историята как са открили Лорда на Дисциплината в стаята му с една изкормена кучка!
— А — каза замислено Боско. — Тази история.
— Мислиш, че като съм стар и болен, не знам какво става тук? Е, грешиш и няма да ти е за пръв път. Може и да съм болен, но пак не можеш да ми се хванеш на малкия пръст, Боско.
— Никой здравомислещ не би се усъмнил във вашата мъдрост и опитност, Ваше Блаженство, но… — Боско въздъхна печално. — Надявах се да ви спестя отвратителните подробности за онова, което открихме в стаята на Изкупител Пикарбо. Би било жалко едно тъй достойно управление като вашето да бъде помрачено от нещо подобно.
— Твърде съм стар за хитрините ти, Боско. Искам да знам какво е правил с нея. Нали не е било само чукане?
Дори привидно невъзмутимият Боско се притесни от последната дума. Никой не си позволяваше да говори тъй откровено за сексуалния акт, обикновено използваха намеци като „животинско деяние“ или „опетняване“ — при това крайно рядко.
— Може би душата му е прогнила. Злото не спи, Ваше Блаженство. Може би е открил удоволствие в справедливите наказания, налагани на послушниците. Мисля, че се е случвало и преди.
Върховният Изкупител изпъшка.
— Как се е докопал до момиче?
— Все още не съм изяснил. Но той имаше много ключове. Само вие и аз имаме правото да задаваме въпроси на Лорда на Дисциплината. Ще отнеме известно време.
— Няма начин да го е сторил без помощ. Това може да се окаже нещо повече от животинско деяние — може да се окаже ерес.
— И на мен ми хрумна подобна мисъл, Ваше Блаженство. Двайсетина от най-близките му поддръжници са изолирани в Дома за Специални Цели. По-старшите отричат — засега — да са знаели нещо, но обикновените Изкупители признават, че по нареждане на Пикарбо са създали допълнителен кордон около манастира, запечатвайки още коридори, та никой да не заподозре. В края на краищата манастирът и бездруго беше напълно откъснат от Изкупителите. Никой не биваше да вижда лицата на невестите. Пикарбо прикри тяхното движение като прехвърли зад кордона кухнята и пералнята за старшите Изкупители. Всичко влиза и излиза през голям въртелив барабан. Тъй като Пикарбо е включил Лорда на Благата и Майстора на Прането в своя кръг от еретици, не е имало трудности да си осигуряват храна или каквото и да било.
— Но сега ние отваряме старите коридори един подир друг. Рано или късно Молой щеше да ги разкрие.
— За жалост Майсторът на Възстановяването беше един от тях.