Тъжният кипарис
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #21
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Каличина
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тъжният кипарис». Краткое содержание книги:
— През цялото време съм вярвал, че госпожа Уелман сама е взела медикамента… — каза Питър Лорд намръщено.
— Но тя е била парализирана и безпомощна. Току-що е била получила втори инсулт.
— О, зная. Мислех си, че след като по някакъв начин се е сдобила с морфина, тя го е държала подръка.
— В такъв случай би трябвало да се е добрала до морфина, преди да получи втория инсулт, а сестрата го е изгубила след това.
— Възможно е Хопкинс да е забелязала, че морфинът липсва едва през въпросната сутрин. Може да е бил взет няколко дни по-рано, а тя да не е забелязала.
— Как би могла старата дама да се снабди с морфина?
— Не зная. Може да е подкупила някоя прислужничка. Ако е така, прислужничката никога няма да си признае.
— Не допускате ли, че някоя от сестрите е била подкупена?
— В никакъв случай! — поклати глава Лорд. — И двете много държат на професионалната етика, пък и биха се страхували до смърт да направят подобно нещо. Знаят колко е опасно за тях.
— Да, така е — съгласи се Поаро. После добави замислено: — Изглежда се озоваваме отново там, откъдето тръгнахме. Кой е човекът, който е най-вероятният извършител на кражбата на морфина? Елинор Карлайл. Можем да кажем, че го е направила, за да си осигури цялото наследство. Ако бъдем по-снизходителни, ще приемем, че е била подтикната от състрадание. Взела морфина и го е дала на леля си, като по този начин изпълнила нееднократната й молба. Но тя е взела морфина и Мери Джеръд я е видяла. И така, отново се връщаме към сандвичите и празната къща и към Елинор Карлайл, но този път с друг мотив: да спаси кожата си.
— Абсурд! — извика Питър Лорд. — Уверявам ви, тя не е такъв човек! Парите не я интересуват, а трябва да призная, същото се отнася и за Родерик Уелман. Чувал съм и двамата да го казват!
— Така ли? Много интересно. Самият аз винаги приемам подобен род изявления с голямо подозрение.
— По дяволите, Поаро — възмути се Питър Лорд, — всеки път ли трябва да обръщате нещата с главата надолу, така че всичко пак да се окаже срещу момичето?
— Не аз обръщам нещата, те самите се подреждат така. То е като магическото колело по панаирите. Завърта се и когато спре, показва едно и също име — Елинор Карлайл.
— Не! — възкликна младият мъж.
Еркюл Поаро тъжно поклати глава и каза:
— Елинор Карлайл има ли роднини? Сестри, братовчеди? Баща или майка?
— Не, сирак е, сама на този свят…
— Звучи толкова патетично! Сигурен съм, че Булмър доста ще посвири на тази струна! Кой тогава ще наследи парите й, ако тя умре?
— Не зная. Не съм мислил.
— Човек винаги трябва да мисли за тези неща — каза Поаро укорително. — Направила ли е например завещание?
Питър Лорд се изчерви и отговори с несигурен глас:
— Аз… не зная.
Детективът погледна в тавана и допря върховете на пръстите на ръцете си.
— Хубаво би било да ми кажете.
— Какво?
— Точно това, което се върти в главата ви, без значение дали би навредило на Елинор Карлайл.
— Откъде знаете…
— Да, да, зная! Има нещо, някаква случка! По-добре ми кажете, защото в противен случай ще си помисля, че е нещо много лошо.
— Всъщност не е нещо…
— Приемам, че не е нещо сериозно, но нека да го чуя.
Бавно и неохотно Питър Лорд му разказа за сцената, на която беше станал свидетел — как Елинор надничаше през прозореца на дома на сестра Хопкинс, а после започна да се смее.
Поаро повтори замислено:
— Тя каза така, нали: „Значи правиш завещанието си, Мери? Това е странно, толкова странно.“ И на вас ви стана ясно какво е имала наум… Може би си е помислила, че Мери Джеръд няма да живее дълго…
— Стори ми се, че си го мислеше. Не зная — измърмори Питър Лорд.
— Не, не ви се е сторило…
Глава трета
Еркюл Поаро седеше в дома на сестра Хопкинс.
Доведе го доктор Лорд, представи го на сестрата и след като Поаро му даде знак с поглед, ги остави да разговарят тет-а-тет.
Отначало сестра Хопкинс го прие подозрително заради вида му на чужденец, но после бързо се отпусна.