Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Чувах стъпките на Прабакер напред, ала беше толкова тъмно, че не го виждах. Едното ми стъпало се подхлъзна и обувката ми шляпна в калта посред пътечката. От гадната тиня се надигна воня. Опрях стъпала до стените и продължих да ситня покрай тях. Нещо тежко и тантуресто се шмугна покрай мен и отърка тлъстото си тяло в обувката ми. Секунди по-късно второ, а после трето същество изтопурка в мрака и отърка телесата си в носа на обувката ми.
— Прабу! — ревнах, без да знам колко по-напред от мен вървеше той. — Тук има някакви гадини!
— Гадини, баба?
— По земята! Нещо пълзи по краката ми! Нещо тежко!
— Тук само плъхове пълзят, Лин. Няма гадини.
— Плъхове? Майтап ли си правиш? Тия са големи колкото бултериери! Божичко, ама че екскурзия, приятелю!
— С големи плъхове няма проблем, Лин — отвърна тихо Прабакер от мрака. — Големи плъхове дружелюбни, те не правят пакости на хората. Ако не ги нападаш. Само едно нещо ги кара да хапят и дращят и такива работи.
— И какво е то, за Бога?
— Крясъците, баба — отвърна той тихо. — Те не обичат на висок глас.
— Чудничко! Чак сега ли ми го казваш? — изхриптях. — Много ли има още? Започват да ме полазват тръпки, и…
Беше спрял — блъснах се в него и го притиснах до една дървена врата.
— Пристигнахме — прошепна той, протегна ръка и отбарабани сложна поредица от почуквания и паузи. Отвътре се чу стържене и дрънчене, тежкото резе се отмести, вратата се отвори и ни заслепи ярка светлина. Прабакер ме хвана за ръкава и ме помъкна след себе си.
— Бързо, Лин, да не влязат големи плъхове вътре!
Озовахме се в малко помещение без прозорци, осветено от правоъгълника на суровата коприна на небето. Чуваха се гласове откъм вътрешността на дворчето. Едър мъж захлопна вратата, обърна се и ни погледна навъсено, оголил зъби. Прабакер веднага го зауспокоява с тихи думи и угодливи жестове. Мъжът клатеше глава, като от време, на време го прекъсваше, за да каже не, не, не.
Стоях толкова близо до него, че усещах дъха, който излизаше от широките му ноздри — вятър, свистящ из пещерите на скалист бряг. Косата му беше много къса, а ушите му — грамадни и издути като боксьорски тренировъчни ръкавици. По квадратното му лице имаше повече мускулна тъкан, отколкото по гърба на обикновен мъж. Гърдите му, широки от едното рамо до другото колкото мен в цял ръст, се надигаха и спускаха над внушителен търбух. Фината, остра като кинжал линия на мустаците подчертаваше навъсеното му изражение. Извисяваше се над мен и ме гледаше с такава чиста омраза, че в ума ми изникна кратичка молитва. Моля те, Господи, не ме карай да се бия с този човек.
Той вдигна длани, за да прекъсне подмазванията и увъртанията на Прабакер. Бяха грамадни и толкова разкривени и мазолести, че с тях можеше да изстържеш полипите от корпуса на изваден на сух док петролен танкер.
— Той каза, че не може да ни пусне вътре — обясни Прабакер.
— Е… — отвърнах аз и с непринудено въодушевление посегнах покрай мъжа, за да отворя вратата. — Не може да се каже, че не опитахме.
— Не, не, Лин! — спря ме Прабакер. — Трябва да се пазарим с него!
Големият скръсти ръце, напъвайки шевовете на кафеникавата си риза и те изпращяха.
— Идеята не ми се струва особено добра — смънках с принудена усмивка.
— Добра е, добра е! — настоя Прабакер. — Тук не пускат туристи, нито на някой друг пазар за хора, но аз му каза, че ти не си от тия туристите. Казах му, че си научил езика Марати. Той не ми вярва. Това ни е само проблемът. Той не вярва, че някой чужденец може да говори на марати. Затова трябва да поговориш малко на него на марати. Ще видиш. Ще ни пусне вътре.
— Но аз знам само двайсетина думи на марати, Прабу.
— Няма проблем двайсетина думи, баба. Само почни началото. Ще видиш. Кажи му ти как се казваш.
— Как се казвам?
— Да, както съм научил тебе. Не на хинди, а на марати. Хайде, само започни…
— А-а… маза нао Лин ахей — избърборих неуверено. Името ми е Лин.
— Бааприи! — ахна грамадният и опули очи от непресторена изненада. Боже Господи!