Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Дидие вдигна вежди с театрално изумление.
— За колко време?
— Не знам. За около два месеца, мисля. Може и повече.
— Значи наистина е така — заключи той. — Малкият ти приятел започва да те обича.
— Мисля, че е малко силно казано — възразих намръщено.
— Не, не, ти не разбираш. Тук трябва да внимаваш с истинската привързаност на хората, които срещаш. Това място не прилича на никое друго. Тук е Индия. Всеки, който дойде тук, се влюбва — повечето от нас се влюбват много пъти. И най-много обичат индийците. Малкият ти приятел може би започва да те обича. В това няма нищо странно. Казвам ти го от отдавнашния си опит в тази страна и особено в този град. С индийците това се случва често и лесно. Така те — един цял милиард — успяват да живеят заедно в относителен мир. Не са идеални, разбира се. Знаят как да се бият, да се лъжат и да се мамят, и всичко останало, което ние правим. Но индийците знаят как да се обичат помежду си по-добре от всеки друг народ на света.
Той млъкна, за да запали цигара, а после я размаха като малък прът на знаме, докато келнерът не го забеляза и не кимна в отговор на поръчката му: още една водка.
— Индия е горе-долу шест пъти по-голяма от Франция — продължи той, щом алкохолът и купа мезе с къри пристигнаха на масата ни. — Но населението е почти двайсет пъти по-голямо. Двайсет пъти! Повярвай, ако в такова гъстонаселено място живееха един милиард французи, тук щяха да текат реки от кръв. Реки от кръв! А както всеки знае, ние, французите, сме най-цивилизованият народ в Европа. В целия свят, всъщност. Не, не, без любовта Индия би била невъзможна.
Летиша дойде на нашата маса и седна от лявата ми страна.
— Дидие, за какво говориш, копелдако? — попита тя дружелюбно.
Акцентът й от Южен Лондон придаде експлозивна звънкост на крайната сричка от последната дума.
— Тъкмо ми обясняваше, че французите били най-цивилизованият народ на света.
— И че цял свят го знае — допълни той.
— Когато от вашите villes и лозя се роди Шекспир, приятел, може и да се съглася с теб — подхвърли Лети през усмивка, която изглеждаше колкото топла, толкова и снизходителна.
— Миличка, моля те, не мисли, че изпитвам неуважение към вашия Шекспир — възрази Дидие с радостен смях. — Обичам английския език, защото толкова много думи в него са френски.
— Туше, както казваме на английски — ухилих се аз.
В този момент дойдоха Ула и Модена и седнаха при нас. Ула беше в работно облекло — къса, тясна черна рокля с гол гръб, мрежести чорапи и обувки с тънки токчета. На врата и на ушите си носеше ослепителни фалшиви диаманти. Нейното облекло беше в очеваден контраст с дрехите на Лети. Лети бе облечена с фино белезникаво брокатено сако, свободен тъмнокафяв сатенен панталон и ботуши. Но най-силно и най-неочаквано си контрастираха лицата на двете жени. Погледът на Лети беше изкусителен, директен, самоуверен и искрящ от ирония и тайни, а широко отворените очи на Ула, въпреки целия грим и облекло, подчертаващи професионалната й сексуалност, не изразяваха нищо друго, освен невинност — откровена и празноглава невинност.
— Дидие, забранено ти е да говориш с мен — заяви веднага Ула и се нацупи неутешимо. — Прекарах си много неприятно с Федерико цели три часа, и то само по твоя вина.
— Уф! — изплю се Дидие. — Федерико!
— О-о-о… — обади се и Лети, разтягайки възклицанието в три продължителни срички. — Нещо се е случило с младия красив Федерико, така ли? Хайде, Ула, миличка моя, да чуем всички клюки.
— Na ja, Федерико си има религия и ме подлудява с нея, и за това е виновен единствено Дидие.
— Да! — потвърди Дидие, явно отвратен. — Федерико откри религията. Трагедия. Вече не пие, не пуши и не се друса. И разбира се, не желае да прави секс с никого, дори със себе си! Отвратително похабяване на такъв талант. Човекът беше гений на пороците, моят най-добър ученик, моят шедьовър. Да побеснееш. Сега той е добър човек в най-най-_лошия_ смисъл на думата.
— Е, едно печелиш, друго губиш — въздъхна Лети с подигравателно съчувствие. — Не се оставяй на разочарованието, Дидие. Ще има и други риби, които ще изпържиш и излапаш.
— На мен трябва да съчувстваш! — упрекна я Ула. — Федерико вчера се върна след разговора с Дидие в такова лошо настроение, а днес се появи на прага ми разплакан. Scheisse! Wirklich! Плака три часа и ми бълнува, че се бил преродил. Накрая така ми дожаля за него. Много страдах, когато оставих Модена да го изхвърли заедно с библиите му на улицата. Само ти си виновен, Дидие, и ще ми трябва твърде много време, за да ти простя.