Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Четвърта глава
— Знаеш ли теста за шапките „Борсалино“?
— За кое?
— За шапките „Борсалино“. Проверката, която разкрива дали шапката е истинско „Борсалино“, или имитация. Знаеш какво е „Борсалино“, non?
— Не, не бих казал, че знам.
— Ааа а — усмихна се Дидие. Усмивката му беше съставена от доза учудване, една доза пакостливост и една доза презрение. Ефектът от съчетанието беше обезоръжаващо чаровен. Той се наведе малко напред, килна глава настрани и тръсна черната си къдрава коса, сякаш за да подчертае точките в обяснението си.
— „Борсалино“ са първо качество шапки, най-доброто. Мнозина са убедени, включително и аз, че това е най-забележителната мъжка шапка, произвеждана някога.
Ръцете му очертаха въображаема шапка около главата му.
— Тя е с широка периферия, в черно или в бяло и се прави от козината на lapin.
— Значи това е просто шапка — додадох аз, както си мислех, любезно. — Говорим за шапка от заешка козина.
Дидие се възмути.
— Просто шапка? О, не, приятелю мой! „Борсалино“ е много повече от някаква си шапка. „Борсалино“ е произведение на изкуството! Тя се изчетква хиляда пъти на ръка, преди да постъпи в продажба! Тя е първият избор за стилово изражение, отличаващ френските и италианските гангстери в Милано и Марсилия десетилетия наред. Самото име „Борсалино“ се е превърнало в синоним на гангстерите. Необузданите младежи от подземния свят на Милано и Марсилия са били наричани „борсалино“. В онези времена гангстерите са притежавали стил. Разбирали са, че щом живееш извън закона и си изкарваш прехраната с кражби и убиване на хора, това те задължава да се обличаш с известна елегантност. Не е ли така?
— Това е най-малкото, което биха могли да направят съгласих се усмихнато.
— Но разбира се! Сега за жалост всичко е поза и няма никакъв стил. Белег на епохата, в която живеем, е, че стилът се превръща в поза, вместо позата да се превръща в стил.
Той млъкна и ме остави да оценя изказа му.
— И така — продължи. — Проверката дали едно „Борсалино“ е истинско, е да го навиеш на руло, на много стегнато руло и да го прекараш през венчална халка. Ако излезе след проверката без гънки, възстанови първоначалната си форма и не се повреди, значи е истинско „Борсалино“.
— Значи казваш, че…
— Точно така! — провикна се Дидие и стовари юмрук върху масата.
Седяхме в „При Леополд“, близо до квадратната арка на портата към „Козуей“. Беше осем часът. Шумното му провикване накара някакви чужденци на съседната маса да извърнат глави, но персоналът и редовните клиенти не обърнаха никакво внимание на французина. Дидие ядеше, пиеше и спореше в „При Леополд“ от девет години насам. Всички знаеха, че той си има теглена черта, праг на поносимостта и ако го прекрачиш, става опасен. Знаеха също, че тя не е прокарана в мекия пясък на личния му живот, убеждения и чувства. Чертата на Дидие минаваше през сърцата на обичаните от него хора. Ако ги обидиш по някакъв начин, предизвикваш у него студен, смъртоносен гняв. Но нищо, което би могъл да му кажеш или сториш, ако не броим телесните повреди, не беше в състояние да го засегне или разгневи.
— Comme sa! Точно това исках да кажа! Твоят малък приятел Прабакер те е подложил на теста за шапката. Навил те е на руло и те е прекарал през венчална халка, за — да провери истинско „Борсалино“ ли си, или не. Това е целял, като те е разходил из лошите места и звуци на града. Било е тест за „Борсалино“.
Пиех си мълчаливо кафето и знаех, че е прав — мрачната обиколка на Прабакер наистина беше един вид проверка, но не исках да връча на Дидие трофея на признанието си.
Вечерната тълпа на туристи от Германия, Швейцария, Франция, Англия, Норвегия, Америка, Япония и още десетина страни се разреди и отстъпи на нощната клиентела от индийци и експатрирани, които наричаха Бомбай свой дом. Местните пълнеха заведения като „При Леопол“, „Мокамбо“, „Кафе Мондегар“ и „Светлината на Азия“ всяка нощ, след като туристите се приберат на сигурно място в хотелите.
— Ако е било проверка — отстъпих най-сетне аз, — той явно ме е одобрил. Покани ме на гости на семейството си в своето село, в северната част на щата.