Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Няма кухня — установи Фин.
— Ако е като старите къщи в Англия, значи кухнята е в сутерена — отговори Били.
— Не се покрива с очакванията ми, честно казано — отбеляза Фин.
— Нито с моите — каза Били. — Мислех, че ще е викторианска и претъпкана с мебели. Неудобни канапета с пълнеж от конски косми. Стари семейни портрети по стените и други неща в същия дух.
Всъщност, беше точно обратното. Нямаше и парче тапет по стените. Също като коридора и стаите бяха боядисани в бяло, по стените имаше големи рамкирани фотографии от екзотични места и съвременни нефигурални картини в ярки цветове. Мебелировката беше най-обикновена. Подовете бяха от полиран паркет от палисандрово дърво.
Върнаха се при стълбището и се качиха на втория етаж. Там имаше четири спални и баня с отделна тоалетна. Само една от спалните изглежда се ползваше. Още бели стени и съвременно обзавеждане. Два гардероба, единият — пълен с официални костюми, другият — с по-всекидневни дрехи. Купчина книги на нощното шкафче, повечето на холандски и на исторически теми, ако се съдеше по обложките. Една на английски — „Земята под вятъра“ от някоя си Агнес Нютън Кийт. Фин взе книгата и я отвори. Британско издание, публикувано от „Майкъл Джоузеф“ ООД през 1939 година.
— Приключения в Сандакан. — Отвори на карта, отпечатана веднага след титулната страница. — Провинция на Северно Борнео, струва ми се.
— Въобразявам ли си, или в цялата тази история започва да се съзира модел? — попита Били.
Фин разлисти книгата.
— Като гледам, братовчедът Пиетер е подчертавал на доста места и е вмъквал бележки в полетата — изтъкна тя.
— Не изпускай от поглед тази книга — заръча Били и Фин я прибра в чантата си.
Качиха се на третия етаж. Там имаше половин дузина малки стаи, всичките празни, ако не се брои прахта по первазите.
— Стаите на прислугата — каза Били.
В таванската част имаше две големи складови помещения, също празни, като се изключат излезлите от употреба мебели, повечето стари, но без антикварна стойност. Поровиха се, но единственото интересно нещо беше пълната липса на каквото и да било от личен характер — никакви стари албуми, документи, писма или сувенири.
— Все едно никога не е живял тук — каза Фин.
— Може и да си права, между другото — отвърна Били. — Дали пък къщата не е била един вид… как да се изразя? — Замисли се за миг, после продължи: — Нещо като квартира, където да си закача шапката, докато е в Амстердам? Може би е живял другаде.
— Така и не проверихме апартамента му в Лондон — съгласи се Фин.
Слязоха по стълбището, решени да огледат и кухнята в сутерена. Оказа се идеално оборудвана, но големият хладилник беше празен, ако не се брои стек с шест бутилки „Налу“, каквото и да беше това. Бледозелено на цвят и в бутилки с навиваща се капачка.
Фин отвори една и отпи предпазливо.
— Не е лошо. Има вкус на манго… или нещо такова — каза тя.
Били взе едно шише за себе си и двамата се върнаха на първия етаж. Младият мъж се огледа и смръщи чело.
— Какво? — попита Фин.
— Опитвам се да преценя разположението.
Той влезе в стаите откъм фасадата, после се върна в коридора. Застана до Фин в подножието на стълбите към втория етаж.
— Не е тук — каза накрая.
— Кое не е тук?
— Картината, която разкрихме с помощта на твоя приятел д-р Шнеегартен в института „Кортолд“… опиши ми я.
— Ами, портрет на Вилем ван Боегарт, облечен като търговец. Маса с навигационни инструменти и кадифена драперия на заден план. Подът е от палисандрово дърво. — Фин сведе поглед към краката си. — Точно като този тук.
— И откъде идва светлината в картината?
— Отляво — каза Фин, стиснала плътно очи в опит да възстанови мислено картината така, както я беше видяла в кабинета на Шнеегартен. — Тесен прозорец от цветно стъкло в левия ъгъл. — Отвори очи. — Защо те притеснява това? При осемдесет процента от портретите на холандските майстори светлината пада отляво… Вермеер, Франс Халс, Герит Доу, Ван Дайк, Рембранд… и който още се сетиш.
— Прозорецът беше с цветно стъкло и с герба на Ван Боегарт. Същият като на каменния барелеф пред вратата на тази къща. Подовете и тук, и на картината са от палисандрово дърво.