Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
— Портретът е бил рисуван тук — заключи Фин.
— Именно — кимна Били и махна с ръка. — Къде обаче? Представи си го… Ако Вилем ван Боегарт е стоял вдясно от прозореца, то къде в къщата се е намирал? На всеки етаж има по две възможности — предната стая вляво и задната стая вдясно. Само че никой от въпросните прозорци не е с цветно стъкло. Очевидно са много стари, със сигурност не са подменяни, а може и да не са били отваряни през последните триста години, като ги гледам. Да не говорим, че са твърде широки.
— Значи грешим — каза Фин и сви рамене. — Портретът не е рисуван тук. Може да е рисуван по памет и обстановката да е продукт на въображението на художника. Ателието на Рембранд е имало огромен прозорец вляво и всичките му портрети по поръчка са били рисувани там.
— Откъде се е взел тогава прозорецът с рисувано стъкло?
— Вилем ван Боегарт го е поискал навярно.
— И защо ще иска такова нещо, щом картината е рисувана другаде?
— Намали малко — помоли Фин. — Изгубих нишката на мисълта ти.
— Според мен картината е рисувана тук или поне идеята за декора е взета от тази къща. Прозорецът с рисуваното стъкло не е плод на ничие въображение. Съществувал е.
— Къде е тогава? — попита Фин.
— Не е тук.
— Но нали каза, че трябва да е тук.
— Въртим се в кръг.
— Което значи, че пропускаме нещо — въздъхна Фин. — Дай да огледаме още веднъж.
Обиколиха повторно къщата, бавно и мълчаливо, спираха във всяка стая и я оглеждаха внимателно. Никъде нямаше и помен от прозорец с рисувано стъкло, нито признаци, че някога е имало такъв. Фин провери теорията на Били и установи, че е прав. Разположението на фигурите в портрета на Вилем ван Боегарт, рисуван от Рембранд преди три столетия, оставяше малко възможности. Бил е рисуван в някоя от стаите, изброени от Били — лявата отпред или дясната отзад на някой от трите етажа.
От друга страна, ако портретът е рисуван по памет, Рембранд е можел да го направи къде ли не. Фин разрови спомените си от наученото в университета.
Рембранд е нарисувал стотици портрети, много от тях автопортрети, и в повечето фонът играе незначителна роля. Интересувал се е от човешката фигура, а не от декора, с малки изключения като „Вирсавия в банята“ или „Аристотел съзерцава бюста на Омир“.
В открития от Шнеегартен портрет изобразеният на заден план герб беше специфичен, също и подовото покритие — скъп паркет от палисандър с тесни ковани елементи. Беше виждала много снимки на ателието на Рембранд, а дори и в прочутата му картина „Художникът в своето ателие“ подът е с меден цвят, а дъските са широки, от чам или дъб. Нищо общо с тъмночервения палисандър, върху който двамата с Били стояха в момента.
Върнаха се на първия етаж.
— Шантава работа — промърмори Фин. — Тук трябва да е.
— Стаята от портрета не съществува — промълви смутено Били.
— Кога една стая не е стая? — тихо попита Фин, превръщайки проблема в гатанка. Обърна се и плъзна поглед по коридора. Нещо я подразни, после си дойде на мястото. — Стаята с изглед към градината — каза тя.
Тръгнаха към малката, ярко осветена стая. Маса и четири стола. Друга, по-малка маса встрани със семпла синя ваза, пълна с изсъхнали цветя. Прозорци вляво и вдясно и остъклена врата в средата, през която се излизаше в градината.
Малката градинка беше в ужасно състояние. Тревата имаше нужда от косене, розовите храсти също не изглеждаха добре. Високата стена, която делеше имота на Пиетер Боегарт от съседния, беше обрасла с бръшлян. Бурените бяха превзели всичко, а по градинската мебел от ковано желязо имаше ръждиви петна.
Фин бутна ключа от охранителната система в ръката на Били.
— Изключи алармата, моля те — помоли го тя.
Били кимна. След малко се върна и каза, че е готово. Фин натисна дръжката на остъклената врата. Тя се отвори и двамата излязоха навън. Денят беше прекрасен. Пролетният въздух ухаеше на влажна пръст и мокра трева. Отнякъде долиташе песен на щурец. Пчели жужаха около червените и жълтите рози, а слънцето напичаше в тесните пространства между високите къщи.
— Страхотно е — възхити се Фин.
— Какво по-точно търсим? — попита Били.
Фин отиде при зида в дъното на градината, обърна се и огледа къщата. Посочи нагоре.
— Там — каза тя.
— Мама му стара — прошепна Били, видял находката на Фин.
Гледана отвън, конструкцията на сградата беше ясно различима. Самата къща представляваше висок куб с малка, издадена зимна градина отзад, свързана с основната сграда посредством тесен каменен зид. Зимната градина имаше и втори етаж с високи и тесни прозорци. Прозорци с плътни завеси. Фин и Били отстъпиха надясно. Между задната стена на къщата и издадената стая на втория етаж имаше висок и тесен прозорец с рисувано стъкло.