Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Помирисваш ли нещо? — Ру сбърчи нос срещу вятъра.
— Само потта си — каза Ерик.
— Натам — посочи Ру с брадичка.
Ерик се хвана за рамото на приятеля си, спря за момент и подуши въздуха.
— Въглища.
— Точно така!
— Някъде напред има пещ за дървени въглища.
— Това може да прикрие нашата миризма — каза Ру. — Не можем да продължаваме повече. Трябва да си починеш, да си възстановиш силите.
Ерик само кимна и Ру му помогна да тръгнат към източника на дим. През рядката горица все по-ясно долиташе лаят на кучетата. Ерик и Ру не бяха горски хора, но като деца често си бяха играли в гористите местности край Рейвънсбърг и разбираха, че преследвачите им са на по-малко от три-четири километра зад тях и се приближават бързо.
Дърветата ставаха по-гъсти и напредването — по-трудно, защото тъмните сенки объркваха усета им за посока, но мирисът на изгоряло дърво ставаше по-силен. Когато стигнаха колибата, очите им вече сълзяха от лютия дим.
Една невероятно грозна стара жена стоеше до пещ за дървени въглища и подбутваше в нея цепеници, за да поддържа огъня, та дървото да се овъгли както трябва. Цялата бе посипана с пепел.
Като видя двамата млади мъже да се появяват изведнъж от сумрака на гората, тя изпищя и се хвърли в грубо направената хижа, до която беше изградена пещта. Писъкът не секваше и Ру забеляза:
— Ако продължава така, ще ги насочи по следите ни.
— Няма да ти направим нищо лошо — опита се Ерик да надвика писъците й.
Пищенето продължи и Ру също започна да я уверява, че нямат лоши намерения. Жената в хижата продължаваше да пищи. Накрая Ерик каза:
— По-добре да се махаме оттук.
— Не можем — отвърна Ру. — Ти си вече без сили.
Не каза нищо за раната, от която продължаваше да тече кръв, независимо от парцалите, притиснати върху нея.
Спуснаха се по наклона към хижата на въглищарката и спряха пред простото парче кожа, която служеше за врата.
Ерик се облегна на измазаната с кал стена и дръпна кожата. Жената се беше свила върху купчина парцали, които явно й служеха за легло, и пищеше с все сила.
— Спри! — викна накрая Ерик. — Нищо няма да ти направим!
Внезапно крясъкът спря.
— Хубаво — отговори тя с глас, дрезгав като необработено парче метал. — Ама защо не ми казахте отначало?
Ерик щеше да се засмее, но не можа, защото главата му бе замаяна.
— Опитахме се, но ти само пищеше — каза Ру.
Като скочи от парцалите с изненадваща за възрастта и теглото й пъргавина — може би тежеше приблизително колкото Ерик, макар че той беше с близо половин метър по-висок от нея — жената излезе от колибата.
Ру отстъпи. Това беше най-грозната жена, която бе виждал, ако изобщо беше човешко същество. Може би беше един от онези тролове, за които бе чувал, че обитават горите край Далечния бряг. Носът й беше червен, сплескан израстък — приличаше на голяма ряпа с огромна брадавица на върха. От брадавицата растяха няколко дълги косъма. Очите й приличаха на свински и сълзяха — може би от дима, а може би от някакво възпаление. Зъбите й бяха черни израстъци със зелени краища и дъхът й беше толкова гнусен, че Ру не си спомняше да е мирисал такова нещо, без да е било вече мърша. Плътта й приличаше на изсушена кожа и той потръпна при мисълта как ли изглежда тялото й, скрито под разноцветните вехти парцали.
После тя се усмихна и резултатът беше още по-лош.
— Дошли сте на гости на старата Герта, а? — Опита се да се държи като момиче и прокара възлестите си пръсти през сплъстената си и пълна с клечки и мръсотия побеляла коса и ако момчетата не бяха толкова уморени и уплашени, щяха да се разсмеят. — Е, мъжът ми отиде до града, така че ако искате…
— Приятелят ми е ранен — прекъсна я Ру.
Изведнъж държането на старицата се промени отново — явно бе чула лая на кучетата, донесен от вятъра.
— Кралските хора ви гонят, така ли?
Ру понечи да излъже, но Ерик каза:
— Да.
— По-скоро хората на барона — уточни Ру.
— Същата работа. Войници — изсумтя старицата. — Е, по-добре ще е да се скриете. — Махна им да влязат в малката хижа. — Няма да ви намерят тука.
Ру помогна на Ерик да влезе и да седне и задържа дъх при страшната смрад. Очите на Ерик се насълзиха и той каза с половин уста:
— Мислех стаята на Тиндал за мръсна.