Разрушителят на светове
- Автор: Диксон Гордон Руперт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Петрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Разрушителят на светове». Краткое содержание книги:
Дахно извади ключа си. След като го допря до ключалката, вратата се плъзна настрани, и те влязоха в голяма стая, приличаща на гостна. Вътре имаше поне десетина удобно разположили се по креслата мъже, някои разговаряха помежду си, други четяха, а около всички тях имаше чаши с питиета.
В момента, в който вратата след влезлите се затвори, всички присъстващи бързо скочиха от местата си.
— И така, добро утро, господа вицепрезиденти — доброжелателно ги приветства Дахно. — По-скоро трябваше може би да кажа — кандидати за вицепрезиденти. Моля, седнете.
Те отново заеха местата си. Сега вече Блейс можеше да ги разгледа по-добре — едри, енергични, изключително добре облечени мъже. Костюмите им струваха много пари, и същевременно нямаха нищо общо с представата на Блейс за начина, по който вероятно се обличаха хората на тази планета. Никой от тях не беше по-млад от двадесет и по-стар от тридесет години. Също така никой не можеше да се мери на ръст с брат му, а той, както обикновено, изпълваше стаята.
— Това е брат ми Блейс — посочи го Дахно. — Искам всички добре да го видите.
Той съзнателно удължи паузата, и така придаде тежест на следващите си думи.
— Искам добре да го запомните — бавно продължи той, — за да можете винаги и навсякъде да го познаете. Той, разбира се, ще порасне, но независимо от това, вие трябва да сте в състояние веднага да можете да го разпознаете. Вие сте тези, които ще трябва да се грижат за него, господа бъдещи вицепрезиденти. Засега това е всичко, което ще ви кажа, но помнете, че сте длъжни да го защитавате дори и с цената на собствения си живот, по всяко време, навсякъде и във всяка една ситуация, където и да е той. — Дахно замълча и се усмихна. Гласът му омекна и даже зазвуча игриво. — Имайте предвид, че той е много по-ценен от всеки вас, та дори и от всичките, взети заедно. Така че искам винаги да сте до него, а когато ви заповядам да ми го доведете, очаквам да го направите моментално. Разбрано?
— Да, господин президент.
И сега си каза, че притежателите на тези стаи са прекалено немарливи. Имаше сума ти прах по ъглите и на первазите, което свидетелствуваше за рядко или небрежно почистване. Въобще, независимо от хубавата обстановка, стаите имаха твърде запуснат вид.
През това време Дахно влезе в още една много голяма стая с висок таван. Изглежда, това беше гимнастическият салон. На пода имаше постелки за упражнения, а от тавана висяха няколко въжета за катерене. В ъгъла на стаята се намираше плувен басейн, който се оказа достатъчно голям, въпреки че първоначално на Блейс му се стори малък, в сравнение с общата площ на залата.
— Тук моите студенти се упражняват. — Дахно вървеше напред, без да спира. — За целта наех няколко треньора по различните видове спорт.
Те преминаха през залата и се озоваха в помещение, което явно представляваше зала за лекции или голяма аудитория. И тук Дахно най-накрая спря.
— Тук най-вече — каза той, — ще се провежда твоето по-нататъшно обучение. Между преподавателите има и няколко екзотици. Това е много важно, защото когато моите хора станат истински вицепрезиденти, те ще заминат на други планети и там ще организират, вече като президенти свои собствени групи, и ще набират на свой ред вицепрезидентите си. Какво мислиш за всичко това, Блейс?
— А хората в първата стая — те от тази планета ли са? — поинтересува се Блейс.
— О, да, освен един или може би двама — отговори Дахно. — Но ти едва ли ще можеш да познаеш кой е оттук и кой — не. Освен това, аз лично съм ги подбирал. Но подробностите после. Най-важното, което трябва да усвоиш още сега е, че те се учат как да бъдат лидери. И един ден те ще могат да разпространяват по другите светове словото, моето слово. Сега разбра ли вече, Блейс?
— Донякъде — кимна Блейс.
Дахно се разкикоти.
— Ху-убаво. — После изведнъж гласът му стана необичайно сериозен. — Бих искал сам да проумееш всичко. Дръж си очите отворени и сам ще си направиш изводите в крайна сметка. Тепърва ще растеш — а това ни дава няколко години за размисъл.
Те се върнаха назад, преминавайки през всичките стаи, — хората в първата отново скочиха на крака при появата на Дахно, но той им махна с ръка да седнат, без да спре и за секунда, след което те пак се качиха на асансьора, за да слязат при колата.
— Сега вече — гласът на Дахно беше приветлив и дружелюбен, — ще отидем в моята къща. Мисля, че там ще ти хареса много повече, отколкото тук.
Той подкара колата към съседния квартал, който беше напълно различен. Там живееха само богатите. Колата се спусна в подземен гараж, откъдето взеха асансьор за няколко етажа и се озоваха във фоайето. Подът му бе застлан със скъп тъмносин килим, стените бяха почти закрити от щедро разцъфналите растения, с изключение на една от тях, на която имаше висок, тесен като в църква прозорец. От него се откриваше чудесна гледка към групичка зеленеещи се дървета — създаваше се умелата илюзия, че се намираш в гора, а не в града.