Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
манастирска тъмница, където той починал четири години по-късно. На тяхно място на трона била
издигната една регионална кметска фамилия. Потомци на именития Карл Мартел, който бил отблъснал
нападенията на маврите през 732 г. в битката при Поатие, те впоследствие били наречени Каролингите.
През всичките 236 г. на царуването си тази династия дала само един значим крал, легендарния Карл
Велики. Въпреки това се родила нова традиция и началото на Свещената империя било положено. Оттам
насетне европейските крале били короновани от папата, а в Англия – от назначавания от него архиепископ
на Кентърбъри. Шотландия продължила да се съпротивлява сама срещу католическата инвазия и монарсите
и завинаги останали крале на шотландците, а не на Шотландия.
Преди повече от 500 г., в епохата на Ренесанса, се появило доказателство, че “Константинов дар” е
абсолютен фалшификат. Препратките към Новия завет в него се отнасят до латинската Вулга – издание,
преведено и съставено от св. Иеремия, който бил роден чак през 340 г. – около 26 г. след като Константин
уж подписал и поставил дата на документа. Освен това използваният в “Константинов дар” език с неговите
многобройни анахронизми по форма и съдържание е от VIII в. и няма никаква връзка с езика и стила на
писане от времето на Константин. Те се различават толкова, колкото и съвременният английски от езика на
Уилям Шекспир (със същата разлика във времето).
Саксонският император Отон III пръв обявил документа за фалшификат. Заинтригуван от факта, че
Константин е прехвърлил столицата си от Рим в Константинопол, Отон осъзнал, че този ход е имал за цел
да пресече всякакви амбиции на Меровингите да съсредоточат кралската си дейност в Рим, за да се
противопоставят на епископите на империята. Макар че Отон бил германец, майка му произхождала от
Източен Рим и много добре знаела, че е имало подобни страхове в края на епохата на Меровингите, когато
се появил “Константиновият дар”.
Изявлението на Отон било неприятна новина за тогавашния папа Силвестър II, но въпросът бил
потулен и излязъл на преден план чак когато германският теолог и философ Николай Кузански (1401-1464)
обявил, че Константин никога не е писал “Дара”. И макар че бил доктор по църковно право и бил убеден, че
папата всъщност е подчинен на членовете на църковното движение, епископите някак успели да го
сплашат, така че през 1448 г. приел кардиналски пост и станал отявлен защитник на папската власт!
След това този документ се споменава чак през ХV в., когато автентичността му била яростно
атакувана от италианския лингвист Лоренцо Вала. Вала (прибл. 1407-1457) получил поръчка от папа
Николай V да преведе трудовете на Херодот и Тукидит от гръцки на латински. Той обаче бил не само
изтъкнат учен, но и ревностен застъпник за реформите на образованието и твърдо вярвал, че духът на
елино-римската древност се е загубил през средновековието. Ядосан, задето елегантният класически
латински е отстъпил пред тромавата средновековна реч той имал много ниско мнение за Вулагата и
нейните стратегически грешки в превода на ранните гръцки текстове. Това накарало други ренесансови
учени, като холандският хуманист Дезидерий Еразъм да насочат изследванията си върху Библията към по-
близки до оригинала текстове. В резултат през 1516 г.Еразъм издал свой латински превод на гръцкия Нов
завет и по този начин показал, че Вулгата съдържа множество хитро направени грешки в превода, и я
нарекъл “разказ от втора ръка”.
Заключението от неговото изследване върху “Константиновия дар” е, че в крайна сметка става
въпрос за фалшификат от VIII в. В своя доклад той пише: “Зная, че хорските уши отдавна чакат да чуят
престъплението, в което обвинявам римските папи. А то наистина е огромно”. И все пак тъкмо този
документ е положил основата на една нова папска власт. Той бил средството, с което след краха на
Римската империя Църквата си присвоила политическата власт и засенчила потомците-деспосини на Иисус
и Мария Магдалина.
Независимо от дебатите, последвали откритията на Вала от 1450 г., Църквата успяла да преживее
ренесансовия период на просвещение, заклеймявайки много от великите тогавашни мислители като
еретици. Така докладът на Вала (известен като Declamatio) бил хитро изгубен в архивите на Ватикана. Бил
изровен отново след повече от 100 години, през ХVII в., от свещеника Мураторий, който работил във