Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Гавин се вмъкна и наметалото му на Стражник прошумоля.
- Ще останеш ли? - попита Егвийн и топна перото в мастилницата. - Или пак ще излезеш?
- Не ми харесва тази нощ, Егвийн. Усещам, че нещо не е наред.
- Светът затаява дъх, Гавин, в очакване на утрешните събития. Прати ли вестта до Елейн, както помолих?
- Да. Но тя сигурно спи. Много е късно там.
- Ще видим…
След малко от лагера на Елейн пристигна вестоносец с малко сгънато писмо. Егвийн го прочете и се усмихна.
- Хайде - каза на Гавин, стана и взе няколко неща. Махна с ръка и въздухът се разцепи от портал.
- Пътуваме до там? - учуди се Гавин. - Съвсем наблизо е.
- Ако идем пеш, тя би трябвало да излезе да ме посрещне - каза Егвийн, докато Гавин прекрачваше през портала, за да провери дали е безопасно. - Не искам да се разбере, че сме се срещали.
„Сюан би убила за тази способност”, помисли си, докато минаваше през портала. Колко още заговори щеше да е скроила онази жена, ако можеше да посещава други толкова бързо, тихо и лесно?
Озова се до топъл мангал и погледна Елейн. Кралицата носеше светлозелена рокля, коремът й беше издут от бебетата вътре. Тя пристъпи към Егвийн и целуна пръстена й. Биргит стоеше до входа на палатката, скръстила ръце, както винаги облечена с късия си червен жакет и широките небесносини панталони, златната й плитка спусната над рамото.
- Изненадан съм, че си будна - каза Гавин на сестра си.
- Очаквам донесение - отвърна Елейн и покани с жест Егвийн да седнат на двата тапицирани стола до горящия мангал.
- Нещо важно ли? - попита Егвийн.
Елейн се намръщи.
- Джесамин отново забрави да се обади от Кемлин. Оставих я с _изрични_ заповеди да ме известява на всеки два часа, но тя още се бави. Светлина, сигурно не е нищо важно. Все пак помолих Сериния да отиде на терена за Пътуване да провери какво става. Надявам се, че нямаш нищо против.
- Трябва да си почиваш - каза Гавин.
- Много ти благодаря за съвета - отвърна Елейн. - Ще го пренебрегна, точно както пренебрегнах Биргит, когато ми каза същото. - После продължи официално: - Майко, какво да обсъдим?
Егвийн й подаде писмото, над което се беше трудила.
- До Ранд ли е? - попита Елейн.
- Гледната ти точка за него е различна от моята. Кажи ми какво мислиш за това писмо. Може да не му го изпратя. Още не съм решила.
- Тонът е… доста твърд - отбеляза Елейн, след като го прегледа.
- Той май не реагира на нищо друго.
- Може би просто трябва да го оставим да направи каквото иска.
- Да счупи печатите? - попита Егвийн. - Да освободи Тъмния?
- Защо не?
- Светлина, Елейн!
- Трябва да се случи, нали? - попита Елейн. - В смисъл, Тъмния ще бъде освободен. Той на практика вече е свободен.
Егвийн се потърка по слепоочията.
- Има разлика между това да докосва света и да е на свобода. През Войната на Силата Тъмния изобщо не е бил освобождаван истински в света. Въртелът му е позволявал да го докосва, но е бил запечатан, преди да успее да се измъкне. Ако Тъмния беше влязъл в света, самото Колело щеше да се е счупило. Ето, донесох това да ти го покажа.
И извади свитък бележки от чантата си. Листовете бяха събрани припряно от библиотекарите на Тринайсетия депозитар.
- Не казвам, че не трябва да счупим печатите. Казвам, че не можем да си позволим риска да приложим някой от смахнатите планове на Ранд за това.
Елейн се усмихна. Светлина, колко беше измъчена. „Мога да разчитам на нея, нали?” Трудно беше да се разбере при Елейн напоследък. А и тази нейна връзка с Родственичките…
- За жалост не намерихме нищо конкретно в твоята библиотека тер-ангреал. - Статуята на усмихнатия брадат мъж едва не беше предизвикала бунт в Кулата. Всяка Сестра беше искала да прочете хилядите томове книги. - Всички книги, изглежда, са написани преди Въртелът да бъде отворен. Ще продължат да издирват, но тези бележки съдържат всичко, което можахме да съберем за печатите, затвора и Тъмния. Ако счупим печатите в погрешния момент, боя се, че това би означавало край на всички неща. Ето, прочети това. - Подаде на Елейн няколко листа.
- Каретонският цикъл? - попита Елейн, обзета от любопитство. - „И ще пропадне светлината, а зора няма да дойде, и все още пленникът негодува.” Пленникът е Тъмния?
- Така мисля - отвърна Егвийн. - Пророчествата никога не са ясни. Ранд възнамерява да влезе в Последната битка и да счупи печатите моментално, но това е глупаво. Чака ни продължителна война. Освобождаването на Тъмния сега ще укрепи силите на Сянката и ще отслаби нас. Ако трябва да се направи - а все още не знам дали трябва, - би трябвало да изчакаме до последния възможен момент. Най-малкото трябва да го обсъдим. Ранд е бил прав за много неща, но и е _грешал_ също така. Това не е решение, което би трябвало да позволим да вземе сам.