Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
Барабас прекоси подземието.
— Мисля, че може би е време.
Глава 11
Нервните окончания на Конлан горяха, болката се разпростираше по цялото му тяло. Той се събуди с рев, сграбчвайки гърлото на фигурата пред себе си.
— Смърт за изменниците от Алголагния! — и видя изпълнените със състрадание очи на Аларик.
Отпусна здравата си хватка от гърлото на жреца и извърна поглед. Състраданието бе нещо, което никога не бе понасял — нито сега, нито когато и да било.
Той се нуждаеше… нуждаеше се от…
— Райли? — попита с дрезгав глас.
Процесът на лечение винаги изгаряше тялото, оставяйки гърлото възпалено и някак пресъхнало. Поглеждайки надолу към разпокъсаната си и окървавена риза и гладката, ненаранена кожа, където последно бе видял да го пронизва върха на меч, той знаеше, че се е наложила малко помощ от Аларик. Още един дълг за изплащане.
Аларик размени бърз поглед с Вен, който стоеше от другата страна на Конлан, и отново погледна към него.
— Тя е невредима — каза той.
Конлан бавно се надигна, за да седне в края на леглото, докато оглеждаше познатата стая, която разпозна като част от една от къщите на Вен, които използваше за безопасни скривалища. Не се беше променила много през годините, откакто не я бе виждал. Същите практични мебели. Същите филмови афиши по стените.
Двойка хищници му се зъбеха от плаката на Варан срещу Кобра6 на стената срещу леглото.
Конлан погледна от гигантските зверове към съветниците си и почти се изсмя. Би дал равни шансове на измислените герои срещу брат му или Аларик.
Като се замислеше, влечугите нямаха никакъв шанс.
— Да, тя е добре, физически — добави Вен неясно.
Конлан се изправи, олюлявайки се и застана срещу брат си.
— Какво имаш предвид с „да, физически“? Ранена ли е? Да не би някое от вампирските копелета да й е повлиял с някакъв трик над съзнанието?
Той дишаше тежко от усилието да остане прав, но проклет да бъде, ако им позволеше да разберат. Беше достатъчно гадно, че Аларик получаваше свободен достъп до съзнанието му при всяко лечение.
Вен поклати глава.
— Не, ако не броим момента, в който се хвърли пред крака на вампира, за да предпази дебелата ти глава. Или — хей, това е добро — моментът, в който скочи на гърба на кръвопиеца, който те намушка.
Кръвта на Конлан се отдръпна от лицето му и слабостта в коленете му се удвои.
— Тя се е изложила на опасност заради мен? Къде е? Трябва да я видя веднага. Трябва…
Аларик го прекъсна спокойно.
— Може би трябва да кажеш две думи на младия Денал, който вярва, въпреки че ни превъзхождаха числено — три към един…
— Да, и въпреки раната в главата му — намеси се Вен.
— Че е предал своя принц — продължи Аларик, а очите му сипеха зелен огън срещу Конлан. — Може би трябва да помислиш за доброто на хората си преди за това на един човек.
Конлан стисна юмруци и още по-необуздана ярост прониза вътрешностите. Той я потисна.
— Може би — подигра му се, — може би трябва да ми кажеш къде са всички те, за да мога да отида и сам да проверя как са.
Вен посочи с ръка към изхода на стаята и Конлан се насочи към него, като първоначално се препъна, а после събра сили, докато пристъпваше. Когато достигна вратата, спря и се обърна към Аларик. Спомни си своя дълг независимо че думите засядаха в гърлото му.
— Моите благодарности, че ме излекува. И може би, вместо да ме смъмряш, може да разбереш защо в ума ми няма нищо друго, освен тази човешка жена, с която току-що се запознах.
Вен се разсмя.
— Дявол да го вземе, Конлан, и аз мога да ти отговоря. Тя е убийствено секси…
Конлан се завъртя рязко, ръката му се вдигна против волята му и сграбчи ризата на Вен.
— По-добре спри до тук, братко — озъби му се той. — Сравняваш я с твоите курви на своя отговорност.
Вен подсвирна, очевидно невпечатлен, след това отдели пръстите на Конлан от ризата си.
— На моя отговорност, а? Щом те е докарала дотам, да използваш официален език към мен, големи братко, предполагам, че наистина е специална.
6
„Komodo vs. Cobra“ — американски филм от 2005 г. със сценарист Бил Монро. — Б.пр.