Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Джейк стигна до мостика и сграбчи кормилото с две ръце. Заби петите на ботите си в палубата и натисна с цялата си тежест. Рулят се подчини неохотно на волята му. Палубата се изравни, но той не пусна кормилото, а продължи да натиска, докато корабът не полетя равномерно напред.

Джейк хвърли поглед към Нефертити, която стоеше над тялото на огромния гракил. Беше го пронизала в окото. Хор още не можеше да дойде на себе си, седеше, облегнат на перилата, едната му ръка лежеше счупена в скута му, цялото му лице бе издрано от ноктите на гракила.

Кейди се втурна със сабя в ръка.

— Дръж кораба под контрол, Джейк! Ба’чук и Пиндор ще хвърлят въже на Мари!

Джейк искаше да се присъедини към тях и да им помогне, но не смееше да остави кормилото. След като той изравни палубата, екипажът продължи сражението. На броени метри от него Кейди и Нефертити удържаха гракилите далеч от Джейк, за да може корабът да продължи своя полет.

Най-сетне гракилите приеха поражението. Битката приключи внезапно, сякаш корабът бе преодолял силно вълнение и се бе озовал в спокойни води. Оцелелите чудовища се отдалечиха бързо.

Счупената ръка на Хор лежеше в превръзка, направена от парче от собственото му наметало, но той бе събрал достатъчно сили, за да поеме поста си отново. Небесният капитан потупа Джейк по рамото, благодари му и пое руля.

Освободено от това задължение, момчето скочи от мостика и хукна по палубата. Озова се при Пиндор и Ба’чук навреме, за да види как хващат Марика за ръце и я издърпват през перилата.

Четиримата приятели се строполиха на палубата.

— Повече не го прави! — укори я Пиндор.

Марика го смушка с лакът.

— Нямам никакво намерение!