Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Две лица се изпречиха пред погледа й и гледаха право към нея. Двамата воини, които бутна с не чак толкова грациозния си подход, изглеждаха притеснени, което не й помогна да спре да се смее.
- Трябва да е нервен срив. Напоследък работя прекалено много и мозъкът ми иска да излезе във ваканция. Това е фантазия, ето защо съм заобиколена от магия, вампири и страхотни мъже. О, Господи! - успя да каже между няколко болезнени опита да си поеме въздух.
Единият се засмя, а другият, този които бе на път да се превърне в шишче, остана сериозен.
- Не знам защо музиката ми подейства по този начин, милейди - каза той. - Задължен съм ви за вечни времена, затова, че ме спасихте от мен самия.
Протегна ръка, за да й помогне да се изправи. Докато я вдигаше на крака, тя отчаяно се опита да възвърне контрола върху себе си. Когато престана да се смее, чу различен звук.
Този път определено не беше музика. Беше ужасяващ, изгарящ душата вой.
- Изглежда, че магията ти е помогнала дотолкова, че да премахне звуковата бариера - каза Аларик на Ерин, която се бе преместила и стоеше до Вен. - Но не мисля, че това може да се смята за подобрение.
- Никога досега не съм чувал такива звуци да излизат от Джъстис - каза Вен. - Каквото и да е направила Анубиса с него... - остави изречението недовършено, като се премести, за да защити Ерин и извади кинжалите си. - Време е за парти! Нека да се надяваме, че има поне капка здрав разум и че ти можеш да го спреш преди да се е наранил, Аларик.
Когато Кийли погледна към портала, и последната нотка приповдигнато настроение в нея изчезна, сякаш никога не е съществувало. Защото воинът, този който останалите наричаха Джъстис, бе достигнал портала и ужасното му викане бе приключило, като че ли някой го е изключил.
Гледаше право в очите й, лицето му се стегна сякаш я предизвикваше да го погледне.
От близо беше по-ужасяващ Под кръвта, мръсотията и разрошената коса, видя, че прилича на братята си, с изключение на синята коса. Под всичката тази мръсотия, знаеше, че е синя. Знаеше, че е красива. Бе я виждала чиста и блестяща толкова много пъти, докато той изработваше дървената фигура.
Красота бе точната дума, осъзна тя, докато бе хваната в капана на погледа му Джъстис притежаваше тъмна красота, сякаш паднал ангел, превърнал се в хищник, крачеше по земята. Но имаше повече от това, отвъд физическите характеристики, нещо в присъствието му, в очите му, което събуждаше първичната й страна по начин, който се бе случвал единствено във виденията й.
Връзката бе толкова силна, че Кийли се препъна, забравяйки как да диша. Цялото й тяло бе под напрежение, погълнато от това, което той можеше да каже или направи.
Но мъжът стоеше, без да казва и дума, просто я гледаше, докато ужасяващото същество зад него бавно се приближаваше. Тогава Джъстис вдигна меча си и го насочи към нея, гледаше отвъд братята си, Аларик и всички останали сякаш изобщо не съществуваха. Джъстис просто я наблюдаваше, лицето му бе мрачно и се взираше в нея по такъв начин сякаш я познаваше и я ненавиждаше. Тя се опита да каже нещо, но бе неспособна да пророни и дума.
Мъжът също не продума, а постоя така още няколко минути.
Конлан погледна към Кийли после се обърна към брат си.
- Джъстис. Чуваш ли ни?
Воинът погледна към принца, но по никакъв начин не показа, че разбира думите му преди отново да върне погледа си на Кийли. След още време, изпълнено с мълчание, през което никой не знаеше какво да каже или да направи, Джъстис проговори с рязък и хриплив глас.
- Ти си нея. Ти си Кийли.
Думите изразяваха факт, а не въпрос. Осъзна, че кима сякаш принудена да отговори.
- Да. - Гласът й бе почти като шепот. - Аз съм Кийли.
Усмивката, която последва, бе бавна и опасна, а белотата на зъбите му бе в шокиращ контраст с мрака, който го заобикаляше.
- Ние сме Джъстис - каза той. - И ти ни принадлежиш.
Глава 13
Джъстис гледаше жената и се питаше кога и защо тя се бе превърнала в център на неговата вселена. Питаше се как така бе толкова красива, че блестеше като бижу в Атлантида. Куражът, който видя в очите й го привлече и за един кратък миг, благородството и честта го съветваха да се обърне. Да остане в Пустошта и никога да не се опитва да я намери. Тя бе светлината в неговия мрак, а той бе извратен.