Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Поклати глава наляво, а след това надясно в опит да се отърси от странната умора, която я бе обзела. След това осъзна, че Конлан говори.
- Решавай сега - отсече. - Нямаме време, Вен. Ако Ерин не успее да канализира стихийната магия и да се опита да отвори портала, единствената възможност, която ни остава, е магия с жертвоприношение. И ако се стигне до там, ще жертвам себе си. Той спаси живота на жена ми и този на детето ми - мога да направя поне това.
Настъпи мъртвешка тишина. Дори и Кийли, незапозната с тяхната култура, осъзна тежестта на думите, които принцът бе изрекъл. Щеше да жертва себе си, за да спаси нейния воин. Не, не нейния воин, а воина, които изглежда бе хванат в капан в Пустошта.
- Не! На теб ти е писано да си крал, идиот такъв! - извика Вен. - Да не забрави бебето, което е на път. Ако някой ще умира, то това ще съм аз. Той е и мой брат и стана жертва на богинята на вампирите заради мен.
Най-смъртоносните мъже, които някога бе виждала, независимо че за тях изглеждаше нещо обикновено, заеха бойна позиция, готови да се бият за правото да бъдат този, който ще умре. Толкова си приличаха, сякаш бяха близнаци.
Приковаха погледи един в друг, с очи в почти еднакъв нюанс. Стиснаха челюсти по еднакъв начин. Мускулите и раменете им се сковаха, докато се готвеха да се нападнат.
- Престанете, идиоти - извика Ерин като се затича и спря до Кийли. - Спорът ви не води към нищо добро. Най-вече за Джъстис. Трябва да решим проблема. Днес никой няма да умира.
Кийли се почувства замаяна и едва се държеше на краката си. През последния час бе сменила хубавия си, успокояващ, чисто нов офис в Охайо с място, където полудели хора се биеха за честта кой да се самоубие, за да спаси още по-луди хора, които идваха към тях през портал, който не можеше да съществува и всичко заради богинята на вампирите, която също не можеше да съществува.
- Разбира се, че се намирам в Атлантида! - извика силно, гледайки втренчено купола над главата си. - Или е това, или преживявам психически срив.
Ерин я потупа по ръката.
- Няма проблем. Първият път винаги ни действа така. На нас - клетите човеци.
След това действията й определено бяха в разрез с израза, който използва за себе си и Кийли - „клети човеци“. Ерин вдигна ръце във въздуха, отметна глава назад и започна да пее. В песента нямаше думи, а само мелодия така наслоена с мрак и мощ, сякаш не идваше от човешко същество.
Нотите се вплитаха с емоциите на Кийли, като изкарваха на повърхността отдавна забравени спомени за болка и отчаяние. Мрак премина през съзнанието й, спомени за безнадеждността на живот, изживян напразно, неосъществен потенциал, пропилени възможности. Съжаление и още по-силна болка от угризенията, се настаниха в съзнанието й, преодолявайки защитата й през вълните на песента. Всеки удар, който бе нанесла и всеки, който бе понесла, се завъртяха около нея под формата на изпарение, изпълнено с разкаяние и нещастие.
Искаше да умре. Заслужаваше да умре. Защо те все още дишаха? Осъзна, че е стиснала в юмрук шепа трева, чиито цвят преливаше от яркозелено към скучноватото сиво, същите, както цветовете на жалкия й свят.
Рязък глас разкъса мъглата, която стискаше душата й с острите си нокти.
- Достатъчно! Ерин, това е достатъчно! Песента не въздейства по никакъв начин на стихийната магия, но за сметка на това действа доста силно на всички хора, намиращи се около теб.
Кийли премигна няколко пъти, когато песента приключи, идвайки на себе си. Осъзна, че този, който бе проговорил, бе Аларик, защото той я бе хванал за раменете и я разтърсваше. Обгради ги сребристо синя светлина, но когато мъжът отстъпи назад, Кийли съзна, че тази светлина е идвала само от Ерин.
По някакъв начин тя бе призовала отчаянието и го бе довела в реалността. Здравей и добре дошла в центъра за вълшебни приказки.
Кийли се препъна и падна на колене. Огледа се наоколо и забеляза, че е пристигнало подкрепление. Още една дузина или повече воини, но всички те веднага паднаха на земята. Когато започна да се обръща към портала, осъзна, че един от новодошлите воини, с решителност изписана на лицето, се бе подпрял на копието си.
Острата част. И го притискаше към гърдите си.
Изпищя и се затича като знаеше, че няма да успее да стигне до него навреме.
- Не! Заради музиката е, само заради нея е. Някой да го спре!
Стреснат, воинът погледна към нея. В същия момент един от другите мъже бутна копието от ръката му. Кийли тичаше прекалено бързо и не можеше да спре. Плъзна се точно между тях двамата и ги просна на земята. Докато лежеше там по гръб, неспособна да си поеме дъх, започна да се смее. Веднъж започнала, не можеше да спре.