Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
Всичко свързано с него не бе наред.
В този единствен момент неговата атлантска същност се бореше с непреодолимата нужда, дръзкото желание и горчивия глад, който другата му същност изпитваше. Но нереидът в него бе отричан дълго време.
Той искаше. Нуждаеше се. Копнееше за Кийли и щеше да я има.
Безмълвен рев се заформи в дробовете му и избухна от гърлото му Щеше да я направи своя. И то още сега. Пристъпи напред, за да прекоси входа, но когато ръката му докосна гладката повърхност, силните електрически заряди го изхвърлиха шест метра назад.
Зад него, Фарнасий, бедното създание, което почти бе забравил, спря.
- Господарю, не разбирам какво се случва тук. Но всеки изход от Пустошта е пазен и защитен с магия за жертвоприношение. Така ги е създала и така трябва да бъдат преминати. Без кръвна жертва, няма как да се събереш с приятелите си, нито пък те с теб.
Джъстис направи няколко крачи, все още с меч в ръка. Фарнасий се сви и сложи ръка пред лицето си в опит да се защити, а полуделият му поглед не спираше да блуждае наоколо.
- Макар и със слабо зрение, мога да видя, че сте на път да ме убиете - каза с не малко достойнство в гласа. - Поне ми позволете да изрека последни думи към боговете и прадедите си.
Преди Джъстис да отрече, преди да възпре импулса си да го убие, деформираното създание наклони глава и коленичи на едно коляно. Започна да мърмори проста молитва. Шокиран от чутото, Джъстис осъзна, че съществото изказва благодарността си.
Благодарност.
Хвана Фарнасий за рамото и го вдигна.
- За какво би могъл да им благодариш? Какво можеш да кажеш на тези твои безполезни богове, които са те изоставили в самия ад хиляди години? Не заслужават нито молитвите ти, нито благодарността ти, единствено омраза и желание за мъст.
Гръцкият на Джъстис бе почти неразбираем, когато го изрева през зъби, но мъжът пред него изглежда го разбираше.
- Може и да си прав - отвърна Фарнасий през разкривените си и наранени устни. - Може би трябва да умра, изпълнен с омраза и желание за отмъщение. Но все пак ти дойде и доведе светлината чрез свещения си меч. Светлината отново озаряваше лицето ми, за последен път, след две хилядолетия, прекарани в мрак. Как да не съм благодарен? Как да не вярвам в
боговете си? Защото ти си техен пратеник и сега ти и твоят меч ще ме заведете при тях.
Джъстис отстъпи назад, изпълнен с неудовлетворение.
- Аз не съм божи пратеник, бедни, заблудени глупако. Не съм нищо освен прокуденото копеле на лицемерен крал и нежеланото проклятие на бога на моретата. Дори и собствената ми майка ме е изоставила. Така че не ми говори за богове и пратеници. Няма да те убия. И независимо, че името ми е Джъстис, аз не раздавам правосъдие.
Обърна се към прозореца, който гледаше към Атлантида. Нямаше да намери вход към дома. Кракът му никога повече нямаше да стъпи на родната му земя. Никога не бе смятал, че мисълта ще го разкъса с такава остра агония и отчаяние, но първо щеше да даде живота си, преди да вземе този на това жалко създание.
Не можеше да понесе отново да погледне към Кийли, затова внимаваше и гледаше само към Конлан и Вен.
- Братя - каза той, думата бе произнесена на езика на атлантите, а не на гръцки. - След всичките тези години, най-накрая мога да ви нарека мои братя, и то само за да ви кажа сбогом.
Нереидът в него изрева тихата си ярост, но бе принуден да замълчи от атланта, когато видя сълзите, които капеха от очите на братята му. Конлан и Вен, братята, които така и не успя да признае, стояха измъчени пред него. На лицата им бяха изписани всички чувства, които изпитваха в момента.
- Не е сбогуване, братко - каза Конлан, в тъмните му очи проблесна лъч сребриста светлина. - Не и след като едва сега те намерихме. Като крал предявявам желание да се дам в жертва. Знай, че го правя за теб и нека това да излекува всичките ти рани.
Преди Джъстис да успее да реагира, Конлан вдигна кинжала си и го опря в гърлото си. Но реакцията на Вен бе доста по-бърза, защото мъжът изръмжа и избута оръжието от ръката на брат си.
- Няма да го направиш, проклет глупак такъв. Казах ти, ако някой ще се жертва за брат ни, то това ще бъда аз.
След това Вен се извъртя, така че да се озове под ръката на Конлан. Принуди го да вдигне ръка - ръката която все още стискаше кинжала, докато не поряза гърлото на Вен. Струйка ярко червена кръв потече под кинжала, хипнотизирайки Джъстис с цвета си.
Жизненост. Живот. Животите, които и двамата му братя бяха склонни да жертват, заради него. Откритието го изкара от странния транс, в които бе попаднал при гледката на кръвта.
- Не! Не! Не можете. Няма да го позволя. Не искам смъртта ви да тежи на съвестта ми. Не съм бил и никога няма да бъда достоен за вашата саможертва.