Вината в нашите звезди
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт-България
- ISBN: 978-954-270-826-1
- Переводчик: Анна Стоева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вината в нашите звезди». Краткое содержание книги:
Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и… на крачка от смъртта.
Поех дълбоко дъх през носа. Винаги изпитвах недостиг на въздух, но този път липсата му беше особено осезаема.
Написахме обявата с общи усилия, като взаимно се редактирахме. Накрая се спряхме на следното:
„Доста износена, но технически здрава детска люлка търси нов дом. Създайте общи спомени с детето или децата си и когато един ден то или пък те надникнат в задния двор, да изпитат болката от носталгията, също като мен този следобед. Скъпи читателю, всичко е безкрайно преходно и мимолетно, но с тази люлка детето или децата ти ще се запознаят по един деликатен и безопасен начин с върховете и спадовете в човешкия живот и вероятно ще научат най-важния от всички житейски уроци: няма значение колко силно ще се оттласнеш или колко високо ще стигнеш, защото винаги се връщаш обратно.
В момента люлката пребивава близо до ъгъла на Осемдесет и трета улица и «Спринг Мил».“
След това пуснахме телевизора, но тъй като не открихме нищо интересно за гледане, аз отидох да взема „Всевластна скръб“ от масичката до леглото си и когато се върнах във всекидневната, Огъстъс Уотърс започна да ми чете, докато мама приготвяше обяда и също слушаше.
— „Стъкленото око на мама се завъртя навътре“ — подхвана Огъстъс. Докато четеше, започнах да се влюбвам така, както потъваш в сън: първо постепенно, а после изведнъж.
След един час, когато проверих имейла си, открих, че имаме множество кандидати, сред които да избираме. Накрая се спряхме на един тип на име Даниел Алварес, който беше приложил снимка на трите си деца, играещи на видеоигра, със следния коментар: „Просто искам да излязат навън“. Тогава му писах, че може да вземе люлката, когато пожелае.
Огъстъс ме попита дали не искам да отидем заедно на сбирката на групата за взаимопомощ, но аз отказах, тъй като бях изтощена от натовареното ежедневие на раковоболна. Както си седяхме един до друг, той се надигна да си върви, но после се тръшна обратно на дивана и ме целуна крадешком.
— Огъстъс! — скастрих го аз.
— Чисто приятелски — отвърна той, след което се изправи отново, като този път остана на крака и пристъпи към мама. За мен беше удоволствие, както винаги. — Мама разтвори обятия да го прегърне, при което Огъстъс се наведе напред и я целуна по бузата. После се обърна към мен: Ето, видя ли?
Легнах си веднага след вечеря, а АИБВ поглъщаше всички останали шумове извън стаята ми.
През този ден за последен път видях люлката.
Тази нощ спах дълго, десет часа — сигурно защото възстановяването ставаше бавно, или защото сънят беше част от борбата с рака, или пък защото нямах задължителен час за ставане. Все още не бях укрепнала достатъчно, за да се върна на училище в МКК. Когато най-сетне реших да стана от леглото, извадих приставката на АИБВ от носа си, на нейно място поставих кислородните накрайници, включих ги и накрая взех лаптопа, който предишната вечер бях пъхнала под леглото.
Имаше имейл от Лидевай Флихентхарт.
„Скъпа Хейзъл,
Получих съобщение от фондация «Джини», че пристигаш в Амстердам на 4-и май заедно с Огъстъс Уотърс и твоята майка. Дотогава има само една седмица! Двамата с Питър много се зарадвахме и нямаме търпение да се запознаем с теб. Хотелът ви, «Философ», е само на една пресечка от дома на Питър. Какво ще кажеш да ви дадем един ден да свикнете с часовата разлика?
Така че, ако ви е удобно, сутринта на 5-и май, да кажем, в десет часа ще ви чакаме в дома на Питър, за да пием кафе и да получиш отговор на въпросите, които те интересуват във връзка с книгата му.
А после бихме могли да посетим някой музей, например къщата музей на Анне Франк.