Вината в нашите звезди
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт-България
- ISBN: 978-954-270-826-1
- Переводчик: Анна Стоева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вината в нашите звезди». Краткое содержание книги:
Мъдър, дързък и суров, „Вината в нашите звезди“ на Джон Грийн е труден за преглъщане роман за смешното и трагичното в това да си влюбен и… на крачка от смъртта.
— Защо не?
— Защо не ли? — попита изумено доктор Саймънс.
— Да, не виждам защо не. Нали в самолетите има кислород — отвърна доктор Мария.
— И ще трябва да носят със себе си АИБВ? — изтъкна доктор Саймънс.
— Да, или там ще я чака друг апарат — предложи доктор Мария.
— Да изпратиш пациентка, която е един от най-надеждните случаи на „Фаланксифор“, на цели осем часа път със самолет от единствените лекари, запознати отблизо с болестта й? Ето това е рецепта за сигурна катастрофа.
Доктор Мария сви рамене.
— Да, със сигурност има риск — отвърна тя, след което се обърна към мен. — Но все пак това си е твоят живот.
Което не беше съвсем вярно. На път за вкъщи родителите ми взеха решение: изключено беше да замина за Амстердам без медицинска гаранция, че е безопасно.
Огъстъс ми позвъни след вечеря. Вече бях в леглото — по онова време си лягах веднага след вечеря — подпряна на цял куп възглавници с Блуи до мен и лаптопа в скута ми.
— Лоши новини — обяви, още щом вдигнах.
— Проклятие. Казвай?
— Не мога да замина за Амстердам. Един от лекарите ми не е съгласен.
Той замълча за миг, след което каза:
— Боже. Трябваше сам да поема разноските. От „Странните кости“ трябваше да те заведа направо в Амстердам.
— Но в Амстердам щях да получа фатален пристъп на хипоксия и тогава щяха да върнат тялото ми у дома в товарния отсек на някой самолет — казах аз.
— Права си — съгласи се той. — Но преди това с този страшно романтичен жест щях да те вкарам в леглото си.
Разсмях се толкова силно, че усетих остра болка на мястото, където доскоро се намираше белодробната тръба.
— Смееш се, защото е вярно — каза той.
Засмях се отново.
— Вярно е, нали!
— Не, не мисля — отвърнах аз, след което продължих: — Макар че човек никога не знае.
— Ще си умра девственик — проплака нещастно той.
— Ти си девствен? — смаях се аз.
— Хейзъл Грейс — каза той, — имаш ли писалка и хартия? — Отвърнах, че имам. — Добре, моля те, нарисувай окръжност. — Направих го. — А сега в първата окръжност нарисувай втора, по-малка. — Направих и това. — Голямата окръжност представлява девствениците. А малката — седемнайсетгодишните еднокраки типове.
Засмях се отново и му казах, че когато повечето социални ангажименти на един човек са свързани с Детската болница, това също не е предпоставка за безразборно сексуално поведение, след което разговаряхме за изумително находчивата забележка на Питър ван Хутен, че времето е мръсница, и въпреки че аз бях в леглото си, а Гас в своето мазе, чувството беше сякаш наистина се намираме в онова несъществуващо трето измерение — място, което обичах да посещавам заедно с него.
Щом затворих телефона, мама и татко дойдоха в стаята ми и въпреки че леглото не беше достатъчно голямо за тримата, те легнаха от двете ми страни и гледахме заедно СТМА на малкия телевизор. В този епизод изритаха момичето, което не харесвах, и по някаква причина това не ме накара да се почувствам наистина щастлива. После Мама ме включи към АИБВ и ме зави, след което татко ме целуна по челото с наболата си брада и аз затворих очи.
АИБВ, общо взето, поемаше контрол върху дишането ми, независимо от самата мен, което беше наистина дразнещо, а хубавото бяха всички онези звуци, които издаваше, като боботеше при всяко вдишване и бръмчеше, когато издишвах. Все си мислех, че звучи като дракон, който диша в синхрон с мен, сякаш си имах домашен дракон, който спеше свит до леглото ми и се стараеше да нагоди дишането си към моето. Такива мисли ме занимаваха, преди да потъна в сън.
На другата сутрин станах късно. След като погледах телевизия от леглото и проверих електронната си поща, започнах да съчинявам имейл до Питър ван Хутен, в който пишех, че не мога да замина за Амстердам, но се кълнях в живота на майка си, че за нищо на света не бих споделила с никого каквато и да е информация за героите, че дори не желая да го правя, защото съм ужасен егоист, и ще бъде ли така добър да ми каже дали Мъжа от страната на лалетата е истински, дали майката на Анна се омъжва за него, а също и какво се случва с хамстера Сизиф.
Само че не го изпратих. Би било прекалено жалка постъпка дори за човек в моето положение.