Смъртоносни разкрития
- Автор: Пирсон Ридли
- Серия: Walt Fleming #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Смъртоносни разкрития». Краткое содержание книги:
Съвместното разследване на Флеминг и Болд се сблъсква с нови проблеми. Мартел Гейл, известен спортист, е намерен убит в Сън Вали. Подозренията падат върху двама от местните богаташи, заплашвали Гейл дни преди смъртта му. За лош късмет на шерифа обаче, те са хора, които — освен с много пари — разполагат и с отлични адвокати.
Докато подрежда пъзела на двете убийства, у Флеминг се зараждат подозрения и към жената, която обича — Фиона Кеншоу. Това още повече го обърква. За да решат случая, Болд и шерифът ще се изправят срещу могъщи финансови интереси, ще изложат себе си и близките си на смъртна опасност.
Докато вървеше към джипа „Чероки“, забеляза лекотата, с която крачеше, и се опита да я потисне.
Няколко коли и камиони бяха наредени в аварийните ленти от двете страни на Щатска магистрала 75. Субаруто на Фиона не беше сред тях.
На банкета, зад патрулката на Брандън, имаше два пикапа, единият с шестима бойскаути в каросерията, всичките въоръжени със заострени пръчки и торби за боклук. Уолт се почувства зле при мисълта, че те са открили трупа, и накара Брандън да ги освободи и „бързо да ги разкара оттук“.
Брандън беше скалъпил преграда от полицейска лента, опъвайки я между една табела, гаечен ключ и счупена щека за ски. Уолт забеляза тялото в центъра на оградената площ.
Нареди на Беатрис да остане в джипа. Кучето търкаше нос в стъклото, рисувайки китайски йероглифи, копнееше да се присъедини към него.
Тристаметровата планина — сипей от натрошени червени камъни — свършваше на трийсет метра от магистралата, където преминаваше в поле от кафяви, изсушени от слънцето бурени и степна трева. Отворените очи на трупа, ако имаше такива, щяха да гледат нагоре, към червените скали, към наситената зеленина на иглолистните дървета и невъзможно синьото небе, характерно за високите планини.
— На това му се вика пластична операция — каза с горчивина Уолт, приближавайки се към тялото. То бе ужасно нагризано от хищници.
— Не съм го пипал — каза Брандън. — Исках да изчакам теб. Но е очевидно, че няма да сравняваме тази физиономия с докладите за изчезнали лица.
Уолт се приближи към небрежно опънатата полицейска лента.
— Има следи от гуми, така че стъпвай леко — предупреди го Брандън.
— Виждам ги.
Уолт заобиколи отпечатъците от гуми и коленичи.
— Камион е. Може би пикап. — Той огледа положението на тревата. — Три… Не, четири деца и един възрастен са се приближавали до трупа… Тоест, ако ти си дошъл оттам. — Той посочи.
— Така е.
Уолт разтвори тревата и използва една пръчка, за да повдигне част от сплетените бурени.
— Хищниците са били семейство лисици и куче с големината на лабрадор. Кучето е тичало. Може да е гонило лисиците, без да се интересува от трупа.
Тялото, изглежда, бе захвърлено в плетеница от клонки и бурени, която минаваше в подножието на сипея, на места бе висока над метър и се простираше на петдесетина метра.
Вместо очи нагоре се взираха две окървавени дупки. Част от носа липсваше. Мъжът бе едър — около метър и деветдесет, сто и двайсет килограма. Добре сложен. Широки рамене. Огромни бедра в джинси, които сигурно бяха шити по поръчка.
Уолт отказа да местят тялото, преди да са направили няколко добри снимки.
Сякаш по поръчка субаруто на Фиона спря до тях. Тя слезе, махна на Уолт и заобиколи отзад, за да си вземе апаратурата.
Той си спомни как му бе казала, че моментът на близост не бива да пречи на професионалната им работа, но имаше нещо нередно в това, че тя не отговаряше на обажданията и имейлите му, а сега се появяваше слънчева и весела. Всъщност беше възмутен и ако Брандън го нямаше тук, щеше да се втурне към нея и да й поиска обяснение. Едва тогава разбра, че той е този, на когото ще му е трудно да запази отношенията им професионални.
Докато Уолт стоеше замаян, Брандън бе достатъчно съобразителен да накара Фиона да заобиколи оградената площ и да й помогне да прескочи обезопасителната лента.
Тя изглеждаше уморена, но решена да не го показва.
— Здрасти! — каза му, сякаш бяха съседи, засекли се в супермаркета.
Уолт изсумтя нещо неопределено.
— Боже мили! — Тя отстъпи със залитане назад, щом забеляза тялото сред съчките и отпадъците. Погледна остро към Уолт, после към трупа, а сетне към Брандън. Изглеждаше уплашена и объркана и сякаш щеше да й призлее. — Мили боже! — Тя направи още една крачка назад, коленичи и повърна.
Когато вдигна очи, в тях имаше сълзи.
Уолт бързо пристъпи към нея, обхванат от желание да я утеши, но спря като състезател, който се е оттласнал от блокчетата преди изстрела.
— Добре ли си? Трябваше да те предупредя. Съжалявам. Не си длъжна да правиш това — каза той.
Брандън го изгледа така, сякаш е полудял. Уолт никога и по никаква причина не разрешаваше някой да напусне мястото на престъплението, особено пък фотографът.