Книжарничка на острова
- Автор: Зевин Габриэлла
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547713260
- Переводчик: Паулина Мичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Книжарничка на острова». Краткое содержание книги:
И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Ние, хората, не сме точно романи.
Не сме и къси разкази.
В крайна сметка ние сме събрано творчество.
На изтърканата табела над книжарницата на остров Алис е изписано мотото ѝ: Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят. Ей Джей Фикри, сприхавият собственик на книжарницата, скоро ще разбере какво наистина означават тези думи.
Животът на Ей Джей не е точно такъв, какъвто си го е представял. Жена му загива при катастрофа, книжарницата му отчита най-ниските продажби от години, а най-ценното му притежание – рядко издание на Едгар Алън По – е откраднато. Постепенно той се изолира от хората на остров Алис – от Ламбиаз, полицая, който винаги се е държал добре с него; от Исмей, сестрата на жена му, която се опитва да го спаси от самия него; от Амелия, чаровната и идеалистична търговска представителка на едно издателство, която продължава да идва с ферибота до острова и отказва да се предаде пред лошото му отношение към нея. Дори книгите вече не носят радост на Ей Джей. Те са поредното доказателство колко бързо се променя светът. Към по-лошо.
И тогава в книжарницата му се появява неочакван подарък. Малък, но изключително ценен. Подарък, който ще даде възможност на Ей Джей да пренапише отново живота си и да погледне света с нови очи...
Книжарничката на острова ни напомня какво ни спасява от самотата: чувството ни за съпричастност; способността ни да обичаме и да бъдем обичани; желанието ни да се грижим за някого и да позволим някой да се грижи за нас. В този роман има хумор, романтика, нотка напрежение, но най-вече любов – любов към книгите и към хората на книгите. И към цялото човечество в неговото несъвършено съвършенство.
Габриел Зевин започва да пише на 14 години. Има осем романа за тийнейджъри и възрастни, като пише за жените войници в Ирак, за мафиотска принцеса от ретрофутуристичен Ню Йорк, тийнейджърка в отвъдния свят, говорещи кучета, хора, страдащи от амнезия, и трудността да обичаш един човек дълго, много дълго време. Първият ѝ роман Elsewhere е преведен на над 20 езика. Тя е сценарист на култовия филм Разговори с други жени . Осмият ѝ роман, бестселърът наНю Йорк Таймс Книжарничката на острова, е издаден от най-големите издателства в света. Габриел Зевин живее в Силвър Лейк, Лос Анджелис.
Тя сграбчи едното му ухо.
– Какво е това?
– Някога носех обици.
– Защо? Да не си бил пират?
– Бях млад.
– Колкото мен ли?
– По-голям. И имаше едно момиче.
– Мацка?
– Жена. Тя харесваше една група, "Дъ Кюр", и реши, че ще е много яко, ако ми пробие ухото.
Мая обмисли думите му.
– Имаше ли папагал?
– Не. Имах си гадже, приятелка.
– Папагалът можеше ли да говори?
– Не, защото нямаше папагал.
Тя се опита да го подведе.
– Как се казваше папагалът?
– Нямаше папагал.
– Но ако имаше, как щеше да се казва?
– Не знам, може би щеше да е папагал момиче и...
– О! – ахна Мая и закри устата си с ръка, при което залитна назад.
– Дръж се за врата ми или ще паднеш. Може би папагалът щеше да се казва Ейми.
– Папагалът Ейми. Знаех си. А имаше ли кораб?
– Да. Натоварен догоре с книги, провеждащ изследвания. Учехме много.
– Съсипваш историята.
– Но е вярно, Мая. Има зли пирати убийци и пирати, поели на сериозни изследователски експедиции из моретата и океаните. Татко ти е от вторите.
Островът никога не е бил популярно място през зимата, но тази година бе особено неприветлив. Пътищата се бяха превърнали в заледени пързалки, а фериботите понякога не вървяха с дни. Дори Дениъл Париш бе принуден да си остане у дома. Той пишеше по малко, избягваше жена си и прекарваше остатъка от времето си с Ей Джей и Мая.
Както повечето жени, Мая също харесваше Дениъл. Когато идваше в книжарницата, той не ѝ говореше като на полуидиот само защото бе дете. Макар едва на шест, тя бе чувствителна към хората, отнасящи се снизходително към нея. Дениъл винаги я питаше какво чете и какво мисли. Нещо повече, той имаше гъсти руси вежди и глас, който я караше да си мисли за дамаска.
Един следобед, около седмица след Нова година, Дениъл и Мая четяха на пода в книжарницата, когато тя се обърна към него и го попита:
– Чичо Дениъл, имам въпрос. Никога ли не ходиш на работа?
– В момента работя, Мая – каза Дениъл.
Тя свали очилата си и ги изтри в блузата си.
– Това не ми изглежда като работа. Струва ми се, че четеш. Нямаш ли някакво място, на което ходиш, за да работиш? Ламбиаз е полицай, татко продава книги – продължи тя. – Ти какво правиш?
Дениъл вдигна Мая на ръце и я отнесе до лавицата с местни автори. От куртоазия Ей Джей бе поръчал всички книги на зет си, въпреки че единствената книга на Дениъл Париш, която продаваше, бе първата му – "Детето на ябълковото дърво". Дениъл посочи името си на гръбчето на книгата.
– Това съм аз – каза той. – Това ми е работата.
Мая отвори широко очи.
– Дениъл Париш. Ти пишеш книги – каза тя. – Ти си... – произнесе думата с възхищение – писател. За какво е тази книга?
– За лудостта на хората. Любовна история и трагедия.
– Това е много общо казано – отбеляза Мая.
– Разказва се за медицинска сестра, която прекарва целия си живот, грижейки се за другите. Катастрофира и за първи път в живота ѝ някой друг трябва да се грижи за нея.
– Не ми звучи като нещо, което ще поискам да прочета – каза Мая.
– Не си ли малко жестока, а?
– О, нееее – ахна Мая. Тя не искаше да нарани чувствата на Дениъл. – Но харесвам книги с повече действие.
– Повече действие, така ли? И аз. Добрата новина е, Мая Фикри, че през цялото време, докато чета, се уча как да пиша по-добре – обясни ѝ Дениъл.
Мая се замисли.
– Искам тази работа.
– Много хора я искат, момичето ми.
– Как да я получа? – попита Мая.
– С четене, както споменах преди малко.
Мая кимна.
– Това го мога.
– Трябва да имаш и хубав стол.
– Имам такъв.
– Значи си на прав път – каза ѝ Дениъл, преди да я пусне отново на земята. – На останалото ще те науча по-късно. Ти си чудесна компания, знаеш ли?
– И татко винаги го казва.
– Умен мъж. Късметлия. Добър човек. А ти си умно хлапе.
Ей Джей повика Мая от горния етаж за вечеря.
– Искаш ли да вечеряш с нас? – попита той Дениъл.
– Малко ми е раничко. Освен това имам работа за вършене – смигна Дениъл на Мая.
Най-накрая стана март. Пътищата се размразиха и всичко се превърна в кал. Фериботите подновиха редовното си разписание, както и Дениъл Париш – своите похождения. Търговските представители започнаха да посещават града с летните си предложения и Ей Джей промени всекидневните си ритуали. Започна да носи вратовръзка, за да покаже на Мая, че е "на работа", за разлика от другото време, когато си бе "у дома".
Може би защото я очакваше с най-голямо нетърпение, той насрочи срещата си с Амелия за най-накрая. Две седмици преди уговорената им дата ѝ написа есемес: "Пеко" добре ли е? Или да опитаме нещо ново?"