Бялата стока

По време на вечерята Блуи го побутна под масата. Кат вдигна очи и видя на входа компания от няколко човека. В центъра й стоеше един добре обръснат латиноамериканец с кремав костюм, с много злато и бижута.

— Флорио — каза Блуи тихо.

Новодошлите седнаха на една голяма маса в ъгъла на заведението и заразглеждаха менюто. Тримата мъже от компанията на Флорио представляваха негови по-невзрачни копия, а жените бяха мургави и облечени в крещящи дрехи.

Кат се опитваше да не зяпа в тях, но никога досега не беше виждал голям търговец на наркотици, освен сина си. Мъжът беше център на внимание и се наслаждаваше на това. Оберкелнерът и сервитьорите се умилкваха около него.

— Привърши ли? — запита Блуи.

— Да. Не мисля, че мога да ям десерт.

Блуи повика оберкелнера.

— Имате ли „Дом перино“?

— Разбира се, сеньор. Винаги.

— Изпратете две бутилки на масата на Флорио и му поднесете комплиментите ми.

Мъжът се отдалечи бързо.

— Това е визитната ни картичка — каза Блуи. — Сега да отиваме да спим.

На следващата сутрин, докато закусваха в стаята си, на вратата се почука. Блуи отвори, проведе кратък разговор на испански и се върна на масата.

— Имаме среща с Флорио след половин час — каза той, докато си мажеше филия с масло. — Не носи пистолет и ме остави аз да говоря.

Отидоха в апартамента на Флорио в уреченото време. Мъжът с каменно лице, който присъстваше на масата предишната вечер, ги претърси. Когато се убеди, че не носят оръжие, той ги въведе в един хол и ги покани да седнат. Беше повече от явно, че сам Флорио е обзавел помещението. Мебелите бяха тежки, претрупани и покрити с различни ярки калъфки от изкуствено кадифе. На едната от стените имаше голяма и ужасна рисунка на бикоборец, нарисувана с акрилни бои в цветовете на дъгата. Не мина много време, и Флорио влезе в стаята, облечен в халат от червена коприна. Настани се на дивана пред тях и засука тънкия си мустак ала Панчо Виля15. Лицето му изглеждаше по-подуто и бледо от предишната нощ и Кат си помисли, че може би е бил с грим.

— А, мистър Холанд — каза Флорио и приглади халата, но не гледаше в тях, — не знаех, че работим в един и същи бранш. — Имаше силен акцент, но английският му беше доста добър.

— Отскоро съм в този бизнес — отговори Блуи.

— О? — възкликна Флорио, като отправи ленив поглед към австралиеца. — С какво мога да ви бъда полезен?

— Не съм съвсем сигурен, че можете. Търся двеста килограма от най-чистата стока.

Лицето на Флорио стана напълно безизразно и Кат не можеше да разбере дали беше зашеметен, или мислеше трескаво.

— Пазарната цена тези дни е двадесет и една хиляди за кило — каза най-после Флорио.