Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
За миг дори я накара да забрави за А.
13.
Съблазън и тайни
Спенсър се нареди край шведската маса на семейство Кан, оглеждайки сервираната храна. Някои от тези боклуци приличаха на котешко повърнато. И кой нормален човек ще седне да пие квасено мляко?
Две ръце я хванаха за раменете.
— Изненада! — каза Зак Пенитисъл, размахвайки отворена бутилка с кехлибарен цвят пред лицето й. Вътре се плискаше някаква зеленикава течност, която миришеше на лакочистител.
Спенсър повдигна вежда.
— Какво е това?
— Традиционен финландски шнапс. — Той наля няколко пръста в две пластмасови чаши, които взе от масата. — Отмъкнах го от бара, докато никой не гледаше.
— Лошо момче! — Спенсър го заплаши с пръст. — Винаги ли си толкова непослушен?
— Затова съм черната овца в семейството — подразни я Зак и я погледна така, че в корема й запърхаха пеперуди.
Тя беше наистина развълнувана, че Зак прие поканата й да я придружи на партито у семейство Кан. След вечерята в „Гошен ин“ не спираше да мисли за веселия им флирт. Дори след като седнаха на масата при останалите от семействата им, те не спираха да си разменят потайни усмивки и палави погледи.
Двамата излязоха от дневната и се настаниха на стълбището в коридора. Партито стана още по-шумно, след като една голяма група от „Роузууд дей“ се разтанцува полка, а някои от възрастните вече започваха да завалят думите.
— Обикновено не наричам момчетата от Харвард „черната овца на семейството“ — каза Спенсър, продължавайки разговора им.
Зак се облегна назад и се намръщи.
— Кой ти каза, че отивам в Харвард?
Спенсър примигна.
— Баща ти така каза по време на вечерята. Преди да се срещнем на бара.
— Естествено, че ще е той. — Зак отпи сериозна глътка от шнапса. — Честно да ти кажа, не съм съвсем сигурен, че двамата с Харвард ще си паснем. На мен повече ми допадат Бъркли или Колумбия. Не че той го знае, разбира се.
Спенсър вдигна чашата си.
— Ами, да пием за това да получиш каквото искаш.
Зак се усмихна.
— Винаги получавам онова, което искам — рече той многозначително, от което гърбът й настръхна. Спенсър усещаше, че тази вечер между тях щеше да стане нещо.
— Това алкохол ли е? — разнесе се гневен глас. Сестрата на Зак, Амилия, се появи иззад ъгъла, понесла чиния, пълна с храна.
Спенсър въздъхна и затвори очи. Майка й беше във възторг, че е поканила Зак на партито — така щяха да се опознаят по-добре.
— Всъщност, защо и Амилия не дойде с вас? — изчурулика тя секунда по-късно. Преди Спенсър да успее да възрази, госпожа Хейстингс вече говореше с Никълъс, прехвърляйки поканата за Зак към сестра му.
Амилия искаше ли въобще да бъде тук? Тя започна да гледа навъсено от мига, в който мина през прага на семейство Кан. Когато господин Кан пусна традиционна финландска фолклорна песен, тя откровено се намръщи и запуши ушите си.
— Искаш ли малко? — Зак подаде чашата си на Амилия. — Има вкус на ментов пай, любимият ти!
Амилия се отдръпна назад и направи физиономия.
— Не, благодаря. — Нейната представа за парти беше да облече раирана риза „Брукс брадърс“, закопчана догоре, запасана в тясна дънкова пола, която стига до под коленете й. Изглеждаше точно като госпожа Ълстър, учителката по математика на Спенсър.
Амилия се облегна на парапета и погледна към жителите на Роузууд.
— Значи тези хора са ти приятели? — Тя произнесе думата „приятели“ с такъв тон, както може би произнасяше „матрак, пълен с бълхи“.
Спенсър огледа тълпата. Тук бяха повечето ученици от последния курс на „Роузууд дей“, както и много познати на семейство Кан.
— Ами, всички ходят в моето училище.
Амилия изпъшка презрително.
— Изглеждат ми много смотани. Особено момичетата.
Спенсър трепна. С изключение на Келси, тя не беше излизала с други момичета от „Света Агнес“. Но в прогимназията беше ходила на няколко техни партита; всяка групичка се кръщаваше на някоя европейска принцеса или кралица — имаше „Кралица София Испанска“, „Принцеса Олга Гръцка“ и „Шарлът Монакска, дъщерята на принцеса Каролина“. Ехо, смотанячки?