Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
— Толкова много музика! Любими са ми „Метрик“.
— Гледах ги в Копенхаген! — отвърна Ариа. Никога не би си представила, че Клаудия ще си пада по „Метрик“. Музиката бе едно от нещата, за които Ариа нямаше с кого да разговаря така, както в Исландия — всички типични роузуудчани, както ги наричаше тя, слушаха единствено парчетата в списъка за най-сваляни песни на Айтюнс.
— Обичам! Толкова много — тансси! — Тя се намръщи, опитвайки се да си спомни английската дума, след което размята глава насам-натам, все едно танцуваше. После остави картонената си чиния на перваза на прозореца, извади айфона си и започна да прехвърля снимките.
— Това е Таня. — Тя посочи едно момиче, което приличаше на София Копола. — Най-добри приятелки. Заедно ходим на концерт в Рейкявик. Много липсва. Пишем есемеси всяка вечер.
Клаудия прехвърли още снимки на приятелите си, предимно русокоси момичета; семейството й, кльощава майка без грим, висок, сбръчкан баща, за който тя каза, че е инженер, и по-малък брат с рошава коса; домът й, модерна кутийка, която напомни на Ариа за къщата, която бяха наели в Рейкявик; и котката й Майка, която беше гушнала като бебе по същия начин, както Ариа гушкаше своя котарак Поло.
— Моето мяу много ми липсва! — извика тя, като поднесе телефона към устата си и целуна котето.
Ариа се засмя. На тези снимки Клаудия не изглеждаше като свалячка или клюкарка — беше си съвсем нормално момиче. Даже беше готина. Възможно беше Ариа да бърка за нея. Може би наблягаше на физическата близост с Ноъл, защото се чувстваше неудобно в новата си среда. И може би се обличаше толкова разголено, защото смяташе, че така правят американците — когато човек гледа американска телевизия, нищо чудно да си помисли такова нещо. Всъщност двете имаха много общо помежду си — типичните роузуудски момичета отбягваха Клаудия точно както бяха отбягвали Ариа. Те винаги заклеймяваха нещата, които не можеха веднага да разберат.
Клаудия изкара следващата снимка, на която приятелите й се бяха снимали в ски костюми на върха на планината.
— О! Това е Калле! Ходим заедно на ски всеки уикенд! Сега с кого ще ходя на ски?
— Аз ще идвам с теб — предложи Ариа и сама се изненада на думите си.
Очите на Клаудия грейнаха.
— Ти ходиш на ски?
— Ами, не… — Ариа гребна последната хапка гулаш в чинията си. — Всъщност никога не съм карала ски през живота си.
— Аз те уча! — Клаудия скочи от мястото си. — Отиваме скоро! Толкова лесно!
— Добре. — Сега като се замисли, Ноъл беше споменал, че семейството му възнамерява да отиде на ски през уикенда. Със сигурност бяха поканили и Клаудия. — Но искам и аз да те науча на нещо в замяна.
— Какво ще кажеш за това? — Клаудия посочи розовия мохерен шал, увит около врата на Ариа. — Ти неулоа? — Тя завъртя пръсти пред себе си, имитирайки плетене.
Ариа погледна към шала си.
— О, плетях преди години. Не е много хубав.
— Прекрасен е! — възкликна Клаудия. — Научи ме! Ще направя подаръци за Таня и Калле!
— Искаш да те науча да плетеш? — повтори Ариа. Досега никой, нито дори Али и останалите, не я беше молил да го научи да плете — това си оставаше странната страст на Ариа. Но според Клаудия като че ли въобще не беше странно.
Разбраха се да се видят в четвъртък в магазина за ски, за да може Ариа да си избере екип. Когато станаха, за да опитат десертите, Ариа забеляза, че Ноъл я гледа от другия край на стаята с изненадана усмивка на лицето. Тя му махна, последвана от Клаудия.
— Той е твой приятел, нали? — попита Клаудия.
— Да — отвърна Ариа. — Повече от година.
— О, сериозно! — Очите на Клаудия проблеснаха. Но в поведението й не се забеляза никаква завист.
На вратата се появи господин Кан. Ариа не го беше виждала от седмици. Той непрекъснато пътуваше по работа. Сега беше завързал около бедрата си кафяво парче плат, което приличаше на мечешка кожа, беше обул черни ботуши и носеше голяма шапка с рога. Приличаше на Фред Флинтстоун.
— Готов съм за пиршеството! — изрева той, вдигайки във въздуха голяма сопа.
Всички го поздравиха с викове. Момичетата от „Роузууд дей“, които седяха в ъгъла, се разхилиха. Ариа и Клаудия се спогледаха ужасено. Сериозно ли говореше той?
— Спаси ме! — прошепна Клаудия и се скри зад Ариа.
Тя избухна в смях.
— Тези рога! И за какво му е сопата?
— Не знам! — Клаудия леко подаде носа си отстрани. — И полата на господин Кан мирише на хевонпаскаа! — Ариа не знаеше точното значение на тази дума, но самото й звучене я накара да се разсмее с цяло гърло. Тя усещаше погледите на кучките в ъгъла, но не й пукаше. Изведнъж се почувства щастлива, че Клаудия е тук. За пръв път от цяла година имаше с кого да се смее. Човек, който я разбираше по начин, по който типичните роузуудчани не биха могли.