Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
Госпожа Кан отвори вратата и лицето и грейна.
— Терветулоа, Ариа! — поздрави я весело тя. — Това е добре дошла на финландски!
— Ъ-ъ-ъ, терветулоа — отвърна учтиво Ариа, опитвайки се да докара подходящата интонация… и да не зяпне от изненада при вида на тоалета на госпожа Кан. Обикновено майката на Ноъл представляваше олицетворение на висшата мода: бричове на Ралф Лоран, кашмирени пуловери и лъскави ботуши „Тодс“. На ушите и пръстите й блестяха диаманти, които най-вероятно струваха колкото къщите на двамата родители на Ариа, взети заедно. Днес обаче тя носеше дълга червена пола, която изглеждаше ушита от плъстено кече, набрана блуза с бухнали ръкави и сложна бродерия по врата, и пъстроцветно елече, по което имаше още бродерии и миришеше на нафталин. На главата й се мъдреше боне, леко наподобяващо фалически символ, а на краката й бяха обути високи черни кожени боти с връзки. И те със сигурност не бяха от онези, които бяха изложени на витрината на „Джими Чо“ в мола „Кинг Джеймс“.
— Не е ли божествен тоалетът ми? — изграчи госпожа Кан и се завъртя на място. — Това е традиционен финландски костюм! Виждала ли си някога нещо толкова пъстроцветно? Аз съм наполовина финландка, да знаеш. Може би прадедите ми са се обличали така!
Ариа кимна, усмихна се безмълвно и си помисли, че финландците едва ли се обличат така, освен ако не е абсолютно наложително. Кой би искал да прилича на герой от приказка на братя Грим?
В този миг във фоайето се появи Клаудия.
— Ариа! Толкова се радваме, че си тук! — Ноъл застана до нея. Тя прехвърли ръката си през рамото му, сякаш бяха гаджета.
— Ъ-ъ-ъ, в никакъв случай нямаше да го пропусна. — Ариа впери поглед в Ноъл, мислейки си, че той ще се отдръпне от Клаудия и ще отиде при нея, неговата приятелка. Но той просто си стоеше там, ухилен глупаво до уши. Клаудия се обърна и прошепна нещо в ухото му. Той й отвърна също шепнешком и двамата се разхилиха.
Ариа усети как настръхва.
— Нещо смешно ли има?
— Просто… няма значение. — Ноъл небрежно махна с ръка в отговор на въпроса й.
Тази вечер Клаудия беше облечена с бяла плетена рокля, която бе поне с два номера по-малка. Русата й коса се спускаше по гърба, а на устните си беше сложила влажно, блестящо червило, което веднага привличаше погледа. Всички момчета на партито я зяпаха — включително господин Шей, възрастният учител по биология в „Роузууд дей“, за когото Ариа винаги беше мислела, че е с увредено зрение.
Но тогава Ноъл заобиколи групичката възхитени почитатели и прегърна Ариа.
— Радвам се, че си тук. — Това я накара да се чувства малко по-добре, особено след като и Клаудия ги гледаше.
Всички се отправиха към кухнята, където гърмеше някаква наподобяваща полка музика, за която Ариа предположи, че може би е финландска. Масата също изглеждаше като излязла от приказките: върху нея имаше димящи котлета, големи бокали, напукани печени наденички, риба, приготвена без да й се маха главата и джинджифилови сладки, които изглеждаха като извадени направо от кошничката на Хензел и Гретел. В средата се мъдреше стъклена кана, пълна с квасено мляко. Пред бълбукащото котле госпожа Кан беше закрепила табелка с надпис ЕЛЕНСКО! Събралите се около масата жители на Роузууд изглеждаха леко неориентирани.
— О, вкуснотия! — изчурулика Клаудия, щом се приближи до масата. Десетина момчета се спуснаха да й помагат, сякаш беше някое хлапе, което не знае как да си сипе само. Мейсън Байърс й предложи да й напълни купичка със супа. Филип Грегъри я попита дали иска наденичка. Престън Уолис и Джон Декстър, които вече бяха завършили „Роузууд дей“, но учеха в Холис и все още бяха най-добрите приятели на Ноъл, подадоха салфетки на Клаудия и й наляха чаша сайдер.
Момичетата обаче се държаха съвсем различно. Наоми Циглър и Райли Улфи гледаха мръсно Клаудия, облегнати на кухненския плот. Лейни Айлър стоеше до Ариа край масата. Тя се наведе към Фай Темпълтън, която вече изобщо не изглеждаше толкова смотана, колкото в седми клас, когато Ариа, Али и останалите обичаха да й се подиграват, и й прошепна: