Не питай, не казвай
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #9
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Не питай, не казвай». Краткое содержание книги:
Вече абитуриентки, сега Ариа, Спенсър, Хана и Емили са по-големи, ала не са помъдрели особено — и упорито продължават с мръсните номера. Сладките малки лъжкини имат повече тайни отвсякога — тъмни тайни, които биха могли с един замах да разрушат съвършения живот, който те с толкова усилия се стараеха да възстановят.
Ариа параноично ревнува гаджето си от новия ученик в класа — защото той е тя, и то — майчице, каква тя… Спенсър гради твърде топли отношения с бъдещия си доведен брат. Бюстът на Хана за малко да стане интернет сензация, макар да има и по-добри начини да провали кампанията на баща си за сената. А Емили е готова буквално на всичко, за да получи спортна стипендия. Ех, мечти-и-и…
Най-лошото обаче е, че при последната пролетна ваканция в Ямайка четирите ужасни сладурани правят нещо абсолютно непростимо. Момичетата отчаяно се опитват да забравят тази съдбовна нощ, но по-добре от всички знаят, че тайната им непременно ще изплува.
Нищо не е свършило, докато А. не каже…
После Амилия погледна Спенсър с малките си кръгли очички.
— А твоята тайна каква е?
— Ами… — Спенсър усети как я побиват тръпки. Изведнъж Амилия се оказа странно интуитивна личност, която като че ли знаеше всичко. Ямайка. Как успях да вляза в Принстън. Какво причиних на Келси. Със сигурност имаше доста неща, с които Спенсър въобще не се гордееше.
Зак завъртя очи.
— Не й отговаряй. Всички имаме някакви тайни, които не искаме да споделяме с останалите — включително й аз.
Малко след това Амилия се отдалечи от тях, за да разговаря с две момичета, които се оказа, че познава. Партито премина в гигантски пиянски финландски танц — долнокачествената полка гърмеше от тонколоните, а в средата на стаята бясно танцуваха Ариа и новата чуждестранна ученичка.
Чаша и половина шнапс по-късно Спенсър и Зак все още играеха на „Тя не е онази, за която се представя“.
— Шон Ейкърд е сериен мастурбатор — заяви твърдо Спенсър и го посочи.
— Онази жена, която е облечена от главата до петите в „Гучи“, пазарува марковите си дрехи от „Канал стрийт“ в Ню Йорк — върна й удара Зак.
— Селесте Ричардс обича миризмата на собствената си пръдня — изкиска се Спенсър.
— Новото момиче от Финландия всъщност е травестит — проплака Зак.
— Лори, Кендра и Мадисън си падат по оргиите! — извика Спенсър, говорейки за трите солистки на хора, които апатично потракваха с токове в ъгъла.
Тя се смееше толкова силно, че по бузите й бяха започнали да се стичат сълзи и най-вероятно бяха размазали грима й. Двамата със Зак отново се бяха доближили един до друг, ръцете и коленете им често се докосваха, често накланяха глави към раменете на другия.
Най-накрая партито започна да утихва и хората взеха да се разотиват по домовете си. Двамата повикаха Амилия и се качиха в колата на Зак. Спенсър обсеби айпода му, наду до дупка Сейнт Винсънт и запя заедно с певицата „Actor Out of Work.“ Амилия седна отзад и се намуси.
Зак зави в алеята пред къщата на Хейстингсови и дръпна ръчната спирачка. Спенсър се обърна към него, едновременно натъжена, че вечерта е към края си и нервна, защото бе настъпил моментът, който бе очаквала с нетърпение — целувката за лека нощ. Зак сигурно щеше да слезе от колата и да я изпрати до вратата — по-далеч от сестра му.
— Знаеш ли, така и не решихме какъв ще е залогът за твоята игра на малки тайни — каза Спенсър с копринен глас. — Аз мисля, че спечелих — със сигурност открих повече тайни от теб.
Зак повдигна вежда.
— Au contraire5. Мисля, че аз заслужавам награда. — Той се наведе към нея и сърцето на Спенсър затупка бързо.
Амилия изсумтя шумно и се надигна от задната седалка.
— Ще спрете ли да флиртувате? Нали осъзнавате, че се намираме на една романтична среща разстояние от това да станем доведени брат и сестри? Ако тръгнеш с нея, това практически ще бъде кръвосмешение.
Зак се вцепени и се отдръпна от Спенсър.
— Че кой е споменавал за нещо такова?
Опа. Спенсър стрелна Амилия с възможно най-гадния поглед, който успя да сътвори. Страхотен начин да съсипе вечерта.
Когато се обърна отново към Зак, той я целуна учтиво по бузата.
— Обади ми се. Трябва да закусим някой път заедно в Кънтри клуба. Там има толкова много хора с тайни.
— О, определено — отвърна Спенсър, опитвайки се да скрие разочарованието си.
Тя тръгна към входната врата, заобикаляйки купчините сняг и лед по пътеката. Докато ровеше за ключовете в чантата си, телефонът й изпиука. Извади го, с надеждата да види есемес от Зак. „Надявам се да се видим, без сестра ми да е наоколо“, например. Или дори „Много исках да те целуна. Надявам се да го направя скоро“.
Но вместо това видя съобщение от неизвестен подател. Шнапсът автоматично се изпари от главата й и тя се почувства напълно трезва. Огледа се, търсейки проблясващи очи в храстите или силует, който се движи между дърветата. Но не забеляза нищо.
Тогава си пое дълбоко дъх и натисна ПРОЧЕТИ.
Здрасти, Спенс. Всички имат тайни, така е. И знаеш ли какво? Аз знам твоите.